Читать «Духless. Повесть о ненастоящем человеке» онлайн - страница 72

Както става ясно, на мумията не й е известно за съществуването на Третяковската галерия. И за нея не съществуват никакви други Третяковки, освен поредицата от бутици. Така след две години мумиите окончателно ще се отучат да говорят и само ще показват една на друга тоалетите си или новите си любовници, за да не напрягат чуждите уши със звуци, различни от фоновата музика, която диджеите пускат в ресторантите.

А да четат те най-вероятно вече са се отучили. Иначе как ще обясните факта, че повечето лъскави списания бяха пълни почти изцяло само със снимки от презентации, от откривания и закривания на летни веранди и от други празници за сърцето? А други приличаха просто на една перманентна фотосесия от безкрайно парти. А мумиите седят и разглеждат картинки. Когато виждат там себе си или свои познати, страшно се вълнуват, сочат с пръст снимките и издават звуците „Уау! Супер! Яко!“ и други такива. Мисля, че са заимствали тези условни сигнали от китовете или делфините, които раздират водните простори с ултразвуковите си викове в търсене на себеподобни.

Докато разглеждат всички тези гробници, докато обличат всички тези савани и докато съзерцават фото-некролозите на своите познати в списанията, мумията оглежда себе си и казва: „И аз съм като вас. Вие ме признавате за своя, а аз — вас. Ние много добре знаем къде се намираме. Всичко това е написано, заснето и построено за нас. Друг свят не съществува.“

Така се оформя обвивката на пространството, в което мумиите живеят. Компютърната игра в положението на реалния град с названието „NIGHT PEOPLE“.

Ако се озовете там, никога не бива да забравяте, че това не е вашият свят. Това не е вашето парти. Тук вие сте само един шпионин. Partyзанин. И ако нямате за цел да извършите някаква диверсия, опитвайки се да върнете поне част от мумиите в човешкото племе, не бива да оставате много дълго там. Защото рискувате да станете един от тях.

Страхотно, нали? Сигурно е супер в един прекрасен миг да се почувствате като герой на компютърна игра. Игра във формат 3D.

Тук няма друг формат. Целият живот на мумиите се състои от три „Д“-та: девойки, долари и дилъри.

Тук всичко се управлява от дилърите. Разбира се, те не приличат на демиурги от епоса на скандинавските страни. Те са нещо като регулировчици на движението. Същински катаджии по сумрачните кръстовища в този свят на мумиите. Тези дилъри нямат почти нищо общо с пласьорите на наркотици (макар че тук рядко се случва нещо без тях). Основната работа на дилърите е да продават удоволствие чрез зомбиране по време на купоните на мумиите, в ресторантите, в бутиците, в клубовете, в радиото и в телевизията.

Всеки ден те втълпяват на мумиите, че всичко в техния мумиен живот е създадено, за да получават качествени удоволствия. Че всичко е много просто, а най-важното е да следват заветите на мумиите. Всички мумии трябва да носят онези неща, които през този сезон имат червена бродерия, защото това се смята за красиво. Да купуват онези списания, които са издадени във формата на актуалната днес дамска чанта (в списанието пишеше откъде да си я купят). Да ядат в ресторанти, чиито наименования се пишат с една дума (така се запомнят по-лесно). А най-важното е да не изостават от общия ритъм. Да бъдат в купона. Да са по-елементарни. И да оставят в главите си пространство, способно да побере нужната рекламна информация, която дилърите ще им покажат тази нощ по „Fashion TV“. Трябва да изхвърлите останалите глупости от нея. И тогава животът ви ще се превърне в едно перманентно ресторантско меню, от което можете да си изберете удоволствия по свой вкус. Менюто с удоволствията е дълго колкото живота и нима това не е земният рай? Можеш ли да се откажеш от него?