Читать «Дракони» онлайн - страница 5

— Но, дядо, ние също ги убиваме. Не е ли това проява на агресия?

— Не, малкия. Ние ги убиваме, защото те са естествената ни храна, а ние трябва да се храним, за да живеем. Това е най-естественото нещо в природата. Докато те — за разлика от нас — убиват за удоволствие и после не използват за нищо убитите тела. Явно при тях инстинктът за убийство е много по-силен от инстинкта на глада.

Бях отчаян, но не се предадох.

— Дядо, а ще ми направиш ли услуга?

— Какво искаш мъничето ми?

— Хванах един човек. Не го хванах за забавление. Просто исках да докажа, че е разумно същество. Но не успях. Моля те, въпреки това, което казваш — опитай се да го накараш да проговори или просто по някакъв начин да проверим, дали не е разумен.

— Добре, Морлок, — усмихна се дядо — ще се опитам да дам най-доброто от себе си. Води ме при него.

И двамата полетяхме. Аз водех. Стигнахме до пещерата. Разместих камъка. Но веднага се вцепених. Човекът лежеше по гръб. Беше забил желязото си в своето тяло. Съвсем бях забравил за това желязо. Защо не го изхвърлих. Плачеше ми се. Дядо видя това и ме успокои:

— Не тъжи, чедо. Ти не си виновен. Просто не си знаел, че може да направи това.

— Но дядо, не е ли това признак на разум? Кое животно би се самоубило?

— Китът, чедо. И скорпионът. Но ти знаеш толкова малко за света. Едва на 120 години си, имаш още много да учиш. Трябва да разбереш, синко, че не може животно, което живее средно 30 години и се самоизбива където се срещне, да създаде цивилизация. В него просто не може да поникнат семената на разума, защото за разум е необходимо наличието на натрупана мъдрост, която не може да бъде постигната за толкова кратък живот от хората.

Тогава напълно разбрах, че съм грешал. Беше ми много тежко в първите два месеца, но поне апетита ми за хора се възвърна. Една вечер докато си летях обаче с мен се случи нещо невероятно. Видях крава. Реших, че това ще бъде вечерята ми и я свалих на земята за да не мърда, когато я убивам. И в този момент тя ме изгледа ужасено и жално измуча. И тогава си помислих: „О, Боже, ако кравите изпитват чувства, значи и те са дракони като нас.“ И в следващият момент ми проблесна: „Ами ако са разумни?“

— Достатъчно, момчето ми. — Прекъсна ме старият червен дракон, който е психоаналитика ми. — Ти не си луд. Нормално е да виждаш навсякъде разумни същества. Самотата е една от основните характеристики на разума. Ти просто подсъзнателно, като всички нас, желаеш да контактуваш свободно с някой не-дракон. Всички искаме това, защото самотата ни на тази планета е най-жестокото нещо с което е могла да ни накаже природата. Затова мнозина от нас започват да живеят в измислени светове или започват да пишат научно-фантастични романи. И докато сме самотни, ние вечно ще търсим, но самотата — това е бремето на разума и ние трябва да я носим на гърбовете си, докато не постигнем успех в необятните простори на космоса. Самотата — това е цената на познанието, а познанието винаги поражда и желанието, то да бъде споделено с някого, за да бъде по-сладко.