Читать «Домашна тетрадка» онлайн - страница 3

За гъските

През лятото наблюдавах как гъските отиваха на паша. Водеше ги тромав гъсок, доста свиреп и тъй люто съскаше, че кучетата си подвиваха опашките и гледаха да са по-далече от него. Гъските вървяха подире му и си бъбреха някакви свои, чисто гъши работи. Те никъде не се отбиваха по пътя си, а вървяха право през градините, през люцерните, през стърнищата и спираха при снопите, сдянати на кръстци. Тогава гъсокът си пооправяше перата, засилваше се и скачаше върху първия кръстец. Гъските веднага го заобикаляха и почваха да му подвикват нещо, като че го ласкаеха и хвалеха. Гъсокът по най-свиреп начин развързваше с човката си първия сноп и го събаряше долу при своето стадо. Стадото веднага се нахвърляше върху житото, като не спираше да ласкае и хвали гъсока, а гъсокът още по-свирепо продължаваше да развързва снопите и да ги събаря при стадото. Тая работа продължаваше, докато всички натъпчеха гушите си. Тогава водачът повеждаше стадото към реката и птиците с весели възгласи се втурваха да плуват. Вода и пера се смесваха и искряха на слънцето. После гъсокът извеждаше стадото на брега, гъските отърсваха водата от себе си, хвръкваха към селото и заливаха всичко със своята гъша миризма. Винаги, когато гледах как гъските съсипват снопите, как плуват весело или как хвърчат из въздуха, съм се питал: защо ние всички мислим, че гъската е глупава? Защото умее да овършее снопите като човек или защото плува като риба, или защото умее да хвърчи като птица? Или защото е гъска?

За витела

Обичам сутрин рано край кладенеца да застана и витела с ръка да завъртя. Цигук-цигук, цигука витела, — цигук-цигук, въжето се извива, цигук-цигук, въжето се издига и плиска весело вода по дървеното геранило. Върти се, вителю, върти!

Живота цял живот, цигук-цигук, извиваме на витела!

Върти се, вителю,

цигук-цигук!

Живот, навивай се,

цигук-цигук!

Издигай се, ведро,

цигук-цигук,

и плискай весело вода

по дървеното геранило!

Върти се, вителю, върти!

Цигук-цигук! Цигук-цигук

За близнаците

В старите римски бележки от едно пътуване до Италия съм записал, следното: Ако Ромул бозае от Вълчицата, то Рем ходи гладен; ако Ромул стачкува, то Рем става стачкоизменник; ако Ромул се вози в автомобил, Рем е неговият шофьор; Ромул попарва спагетите, за да бъдат изядени от Рем, и ако Рем е лакеят, то Ромул е неговият господар. Отдавна е секнало млякото на Вълчицата и ако Ромул иска да живее, то той трябва да смуче от Рем, а ако Рем иска да не загине, трябва да му върне със същото. Ако Ромул помисли нещо лошо за папата, Рем ще бъде човекът, който ще изтича да каже на папата. Но ако Рем си вземе хубава жена, Ромул ще бъде първият, който ще му свие жената. Тъй си живее Италия още от езически времена! Не завиждайте на Италия!