Читать «Документът Катей (Книга 2)» онлайн - страница 8

— Искам да ходиш на дачата, докато ме няма — каза той и издуха дима в неподвижния въздух на спалнята. — Ще ти се отрази добре да се откъснеш за малко от Москва.

— Още е студено — отвърна жена му — привлекателна брюнетка със стройна фигура и елегантно облекло. „Добре съм я избрал, помисли Карск. Продължава да е красива, въпреки че е родила и отгледала три деца.“

— Какво от това? — попита на глас той, натисна фаса в пепелника и веднага запали нова цигара. — Нали си имаш кожено палто?

— Самурът е за операта — отговори жена му с обичайната си практичност.

Карск само изсумтя. Обичаше да излиза с нея, когато носеше това палто, обичаше да чувства завистливите погледи на по-младите офицери. Да, изборът ми не беше лош, увери се още веднъж той.

— Както искаш — промърмори. — И без това винаги правиш каквото си наумиш. Просто си помислих, че можеш да си починеш, докато аз пътувам, а момчетата са в пансиона… Московската зима е мрачна и противно продължителна.

— Не аз, а ти си този, който мечтае за Европа — изтъкна тя и се зае да изчетка един от костюмите му, който трябваше да влезе в куфара. — На мен и тук ми е добре.

— На мен да не би да ми е зле? — малко ядосано отвърна той.

Жена му дръпна ципа на куфара и се изправи.

— Знаеш ли какво ще ти кажа, Евгений? — изгледа го тя. — Ти преживяваш романтично приключение, без дори да си даваш сметка за това.

— Какво искаш да кажеш? — изръмжа той, този път действително ядосан.

— Имаш любовница — отвърна жена му. — И нейното име е Европа — на лицето й се появи усмивка, пристъпи напред и нежно го целуна: — Господи, какво си хлапе! Според мен това се дължи на факта, че си бил единствено дете в семейството си. Психолозите твърдят, че единствените деца са по-капризни от онези, които си имат братчета и сестрички.

— Глупости!

— Като гледам теб, мисля, че това е истина — поклати глава тя и отново го целуна. — Не се чувствай виновен за своята любовница, аз не ревнувам…

Тя излезе, а Карск бавно пристъпи към прозореца и се загледа към широкия гръб на река Москва. Като един от четиримата шефове на КРО — Контраразузнавателния отдел към Първа дирекция на КГБ, Евгений Карск се ползваше с много привилегии. Една от тях беше този просторен апартамент в новия висок жилищен блок в близост до реката.

Не беше въодушевен от великолепната гледка на извиващата се като змия река и блестящите кубета на църковните събори в далечината. Макар вече да беше април, речната вода продължаваше да е скована от дебел пласт лед, зимата отказваше да охлаби ледената си прегръдка, макар времето й да беше отминало.

Карск запали нова цигара още преди старата да беше изгоряла до половината. Гърлото му беше възпалено и го болеше, но той продължаваше да пуши с неотслабващо темпо. Този навик беше наказание за нещо, но за какво?

Може би защото не вярваше в Бога. Майка му беше набожна, но след продължителната подготовка в КГБ той гледаше на религията с насмешка, като проява на душевна слабост. Религията е опиум за народа, заблуда, с чиято помощ малка група хора държат в подчинение останалите. Организираната религия, независимо от вида и съдържанието си, е потенциално опасна и непродуктивна. Така проповядваше научната диалектика на Маркс и Ленин.