Читать «Доктор Влади Механджийски лечителят» онлайн - страница 2
Румен Вучков
Да, мой виртуални пътешественико, прогнозите не бяха лъчезарни.
Разгърнах страниците на едно списание, което се въргаляше на пода. Колко самотни погледи са се изгубили в тия гладки страници! В любимото ни общество, приятелю, няма тирани, защото то самото е тиран. Рекламират ни правото на избор, но ние подозираме, че можем да избираме едва измежду няколко реклами. От какво ни е страх? Че някой ще ни отнеме тази оскъдица? Глупости!
Така мислех надвесен над теб и се питах какво се е случило със свободолюбивия ти дух. Помниш ли когато беше дете, тогава успя ли за миг да погледнеш във времето, за да видиш една изпотена космата топка, която чувства колкото ряпа? Едва ли!
Напънах кабела и го отскубнах заедно със захранващия блок. Мониторът угасна. Стаята излезе от хладната уста на климатика. През прозореца нахлу мека топлина, аз поставих уокмена на теб и ти пуснах музика. На изток тъмнината се пропука и облаците почервеняха. Дълго мислех тогава дали някога си бил влюбен в цялото това богатство. Дори не забелязах кога съм си отишъл.
Експертите казваха, че слухът, заедно с цялата сетивност, при поставена диагноза АСС си е отишъл завинаги. Каква ли е насладата от тази абсолютна тишина!
Но ако ти не си чул музиката онази сутрин, тогава какво те бе накарало да се разшаваш и да скочиш през терасата? Откъдето си прелетял в брезичката долу и от нея в градинката с трева.
Мой скиталецо, нали казваха, че никога няма да помръднеш това уморено тяло! Но тогава как с прободна рана в стомаха и счупен крак си успял да допълзиш до улицата! А когато онзи клет полицай те е пресрещнал, ти си се изправил пред него на колене. И си му отхапал топките, соколе!
Хм, а казваха, че си пътник!
Едва ли друг човек в твоето състояние щеше да успее да подкара патрулката с бясна скорост. И да я забие във влак! Да. Точно онзи влак, с който си достигнал онова малко селце, където да помечтаеш за детството. В градината на баба ти, прегръщал си невени и здравец, със спомен за кокичето — твоето пролетно сестриче, под сянката на люляка. Ограден в далечината от оръжия и крясъци по-тихи от музиката
Информация за текста
Източник: Авторът
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3423]
Последна редакция: 2007-09-01 00:00:00
