Читать «Доверието, приятелството и любовта» онлайн

Антония Станчева

Доверието, приятелството и любовта

Доверието ми към хората се стопи в мига, в който осъзнах, че лицемерието, користта, безразличието и жестокостта властват над него. Човек, който си смятал за най-добър приятел, ти забива нож в гърба и забравяш, че някъде там доброто и справедливостта съществуват.

Животът ти коренно се променя, като виждаш, че всички са против теб. А как да докажеш на другите, че си невинен, че друг е виновникът за твоите нещастия? Какво трябва да направиш, за да докажеш на хората, че си жертва на обстоятелствата, че между теб и щастието е застанала двуличната особа на този мним приятел, който с лека ръка е посегнал на честолюбието и човечността ти? Не можеш да направиш нищо! Остава ти само едно: да си повтаряш, че всичко на този свят се връща, че все някога справедливостта ще възтържествува.

Често лицемерието и жестокостта на хората ни кара да изпадаме в депресия и безпричинно да повишаваме тон на най-близките си хора. Дори най-малката забележка от тяхна страна ни причинява болка или ни изпълва с гняв и огорчение, и по този начин запълваме мисълта си с ненужна и незаслужена обида.

Хората не разбират, че си объркан, никой не вярва, че ти е тежко, всички мислят, че по този начин се стремиш да станеш център на вниманието, а на теб ти се иска да крещиш! Това, което те спира да го направиш е достойнството ти! Защото ти просто не искаш да те съжаляват! Защото си изгубил доверието си в хората! Не споделяш с никого, затваряш се в себе си, загубваш способността си да общуваш и ставаш непоносим за всички около себе си.

Но ти трябва да намериш начин да излезеш от черупката си, да покажеш на света, че носиш сърце, изпълнено с болка от трудностите, които си срещал по пътя си. Въпреки всичко трябва да продължиш напред! Който живее с миналото си, не може да гледа открито към бъдещето, а още по-малко да живее и да се задържи в настоящето. Все някога трябва да се довериш на някого, да му разкажеш какъв е бил животът ти, какъв е сега и как искаш да живееш занапред. Дали ще бъдеш неудачник, заклет „задръстеняк“ или проспериращ човек, решаваш единствено и само ти! Никой не може и не бива да решава нещо, което зависи само и единствено от теб. Ти сам решаваш какъв ще бъде животът ти.

Щом си се доверил на някого, щом си решил, че този човек си заслужава, значи си направил крачка напред. Но не забравяй да го предупредиш, че това, което ще му кажеш, трябва да остане между вас. Оттук нататък подбирай много внимателно приятелите си и средата, в която се движиш. Да имаш малко приятели, но да са истински, да ти носят спокойствие и радост. Когато усетиш неискреност в някои от тях, побързай да се отървеш от присъствието им. Не се доверявай сляпо, споделяй само онова, което си сигурен, че няма да ти навреди, т.е. да те върне обратно към депресията, от която с голяма мъка си се измъкнал, за да не изпиташ отново унижението, лицемерието и жестокостта на приятелите си. Необходимо е да се довериш на инстинкта си, да отсееш общото и личното от това, което ще споделиш с останалите.