Читать «Добра работа с добро заплащане» онлайн - страница 2

Джин Карик беше горд с придобитата си квалификация и владеенето на няколко езика, които двайсетина години му позволяваха да стои в климатизирана кабинка, да докосва сензорите на дистрибуторската система за козметични препарати и да се чувства удобно в ъгъла на огромния склад, който се намираше зад терминала за нулево транспортиране в покрайнините на града. През изминалите години се бе превърнал във вълшебник при разпределянето на пристигащите артикули. Френските дезодоранти натам, италианските кремове насам, немските одеколони в горните гнезда на складовата система, китайските сапуни под тях и така нататък. Манипулаторите ръководени от него ги вземаха, поставяха и подреждаха като касети в обществена библиотека — всяко нещо на мястото си, готово да бъде отново извадено и отправено по предназначение. Той знаеше наизуст наименованията на над сто хиляди артикули и непрекъснато научаваше нови. Никога не бе изпитвал нуждата от правене на справки и ако фирмата не беше фалирала…

При създадената житейска ситуация спомените не вършеха много работа, но той беше и щеше да си остане добър ОПЕРАТОР. Разбира се, оператор, нали толкова години беше работил като такъв?

Джин зададе нова програма на инфохолото предназначена да търси предложения за оператори. Имената на чуждите планети отново се появиха в осветеното пространство, но като че ли този път можеше да се търси някакъв компромис.

Оператор на поточни линии за тестени изделия. Не звучеше много привлекателно, въпреки слабия избор. Оператор в обувен завод, може би трябваше да помисли. Оператор на „григи“ в хидропонова оранжерия на Крек ІІ. Тъкмо възнамеряваше да направи справка относно същността на „григите“, когато погледът му се спря на следващото предложение: „Оператор на двеста вида «калмистери» — работа с добро заплащане на Зита. Без възрастови ограничения“.

Предложението за работа изглеждаше твърде примамливо и Джин се осведоми за тази планета. Кислородна атмосфера, нормално налягане, двайсет и шест часова обиколка около остта си и умерена температура. Но липсваха данни за калмистерите.

Той реши да си позволи допълнителен разход. Постави миниатюрния микрофон пред устата си, включи камерата и набра кода за хиперпространствена връзка, който съпътствуваше обявлението. В инфохолото незабавно се появи физиономията на хуманоид с доста печални очи. „Поне не са земноводни, гнус ме е от тях“ — помисли Джин с облекчение и допълни на глас:

— Интересувам се от предложението за оператор. Какво представляват калмистерите?

— Един от основните продукти на нашата икономика — разнесе се тихо от преводното устройство на холото. — Наистина ли приемате работата?