Читать «До райската планета и назад (Другите приключения на Нуми и Ники Научнофантастичен роман за деца)» онлайн - страница 4

За тяхно оправдание трябва да припомним, че този въпрос беше наистина важен. Мало ги пренасяше от една звезда към друга, като минаваше под пространството, където децата сякаш умираха, за да възкръснат отново в съвсем други светове. От науката обаче е известно, че при подобно движение из космоса времето се свива, годините се превръщат може би в минути. Но на Земята и на Пира то продължаваше да си тече в своя обичаен ход и отдавна бе отнесло със себе си техните родители, приятели и близки. Как да не се вълнуваш тогата дали си съвместим с единствения човек край теб! Нали само на него можеш да изплачеш мъката си по загубеното? Нали само той ще ти помогне да не полудееш от отчаяние и самота? И пак само чрез него ще повярваш, че всичко ще свърши добре.

Макар и с изприщена буза, Ники чувствуваше пиранското момиче по-близко дори от сестра. И това беше естествено. Когато две цивилизации се свържат, то става завинаги. Може да се карат, може дори да се сбият, но не могат повече една без друга. А това вече е доказан закон на природата.

И така, нека отново им кажем: Здравей, Нуми! Здрасти, Ники! И добър ви ден!

Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът

Ники Лудото

ГЛАВА ПЪРВА

1

КРАЯТ НА СПОРА. КАКВО ВИЖДАТ МОМИЧЕТАТА, КАКВО ВИЖДАТ МОМЧЕТАТА И КОЙ Е НАОПАКИ

Казахме „добър ден“ на Нуми и Ники, но в космоса, разбира се, няма ни ден, ни нощ. Там всичко е относително, твърдят учените. Дни и нощи имат само планетите, които се въртят около себе си, както ние се преобръщаме на плажа, та слънцето да пече ту гърба, ту корема ни. Ако си близо до някоя звезда, ще се пържиш в нейния ужасно горещ вечен ден. Ако си далеч от звездите, ще зъзнеш във вечната ужасно студена нощ. Но и тия думи са измислени от хората. На космоса, изглежда, му е все едно дали е ден, или нощ. А може би той си има други думи за времето, за часовете, за годините. Думи, които знае навярно само Спасителят на живота Малогалоталотим, защото той познава Вселената по друг начин и по друг начин се движи из нея, без да му е горещо или студено.

Погледнеш ли например през голямото му око, когато той лети в пространството между звездите, тогава ще видиш пък нещо съвсем друго. То не прилича нито на ден, нито на нощ и на Земята изобщо не може да съществува. Тогава Мало сякаш се носи в един красив безкраен тунел. Този тунел се образува от голямата му скорост, при която светлината на звездите се размазва на шарени ленти. Нещо подобно на дъгата, която се появява на земното небе след дъжд.

Учените наричат това явление Ефект на Доплер или Доплеров тунел. Не защото прочутият физик Доплер пръв е минал през такъв тунел. Нуми и Ники бяха първите хора, които минаха през него. А защото Доплер математически е доказал, че при много високите скорости в космоса ще се образува такъв светлинен тунел. Ето как чрез математиката човек може да си остави името чак в космоса, без изобщо да е стъпвал там! И е добре да го знаят ония ученици, които бягат от часовете по математика и физика, а иначе си мечтаят да открият какво ли не и да станат прочути.