Читать «До последна капка кръв» онлайн - страница 2
Пейо Яворов
Турция досега играеше на конопено азиатско въже — отсега почва да играе на копринена европейска нишка!
Че какво инак да прави бедната, когато за въвеждането на преобразуванията й тряба време — поне докато ония, които й пъхат в носа тия преобразувания, забравят и поменът им дори?
В краен случай тя може по стар навик да позалъже света; — тя може с едната ръка да подаде и с другата да отнеме подаденото. Даже ний сме зрители вече на тая хаджиайватовска комедия. Пуснаха се няколко стотини политически затворници, но — стигнали-нестигнали хората до къщната врата — разтичаха се суварии и заптии да ги повръщат назад и — един „кефил булмамъш“, с друг „янглъш олмуш“ — сиромасите напълниха отново поизпразнените „кауши“.
Каза се, че и християните ще бъдат назначавани на стражарска служба, но — узнали-неузнали хората това — разтичаха се суварии и заптии да събират по села и градове всезнайни доносчици на правителството, гърци и сърбомани, от които, както бяхме предвидели, са назначени вече на служба в Битолско и Скопско 4–5 души.
Съобщи се, какво арнаутите и койнарите пъдари ще бъдат отстранени от християнските села, но разбрали-неразбрали хората да се порадват — разтичаха се суварии и заптии да свикват коджабашите в хьокюмата, дето каймакамите са ги заставяли, както бяхме съобщили миналия път, да подписват, че населението било доволно от Кадриевци и Салиевци и че то ги желае да си останат по местата…
Турчинът има столетна ука в преобразувателната работа: не „дън-дън“ въведения като сегашните, но и десет пъти по-големи биха били направени от него тъй, щото най на края да остане следата им като вода в решето.
Австрия и Русия обаче мислят, че извършиха за нас бог знае колко нещо, та ни обръщат вниманието да благодарим и да мируваме…
Ала ний ще докажем, че няма кого за какво да благодарим, като извадим налице всичката безсмисленост на думите „преобразувания според изискванията на времето“ — когато тия думи се отнасят за една прогнила от край до край държава, каквато е поганска Турция.
Ала ний ще докажем, че не можем да мируваме и че всеки друг в нашето положение не би могъл да мирува, като извадим наяве всичката своя безнадеждност за какво да е подобрение в съдбата ни, додето фесът не бъде захвърлен хе там далеко в анадолските пущинаци, отдето е дошъл.
Средство и за едното, средство и за другото е нашата борба с правителството, борба по всички направления, борба на живот и смърт.
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Христо Ценов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7220]
Последна редакция: 2008-05-10 23:30:00
