Читать «Диорама» онлайн - страница 2

И все пак, отвърна той, всичко било някак си свързано с героизма. Пък за спящия човек, е, имал съм право, само че в случая решаваща била не техническата страна, а самият спящ човек.

— На хората са им нужни герои — каза Алберт — не само в науката и производството, а такива от смелия, жертвоготовния тип, екзотични, така да се каже. Естествено, на никой не му е приятно да рискува собствената си кожа, пък и в днешно време това вече не е необходимо, та затова тези герои станаха рядкост. Но историята на спящия човек бе тъкмо това, което хората търсеха, никой не знае как точно е протекла срещата тогава и така е възникнала една „безупречна“ героична легенда.

— Е, да, нали е извънземен… Първия, с когото човек се среща, и то при такива драматични обстоятелства. Няма начин да не е герой — вметнах аз, на което Алберт ми предложи да отида в музея по астронавтика и да видя диорамата на Арктур. За експедицията до втората планета на Арктур там разказвали една легенда, наистина много трогателна и героична. Тя доказвала, че не само извънземните астронавти могат да направят впечатление.

Аз не знаех, че за експедицията до Арктур са направили диорама, още по-малко пък — че има някаква „легенда“. Експедицията дори не е отбелязана в енциклопедията, а само в астрономическия годишник на академията намерих едно съобщение за нея, но кой ти чете сега годишници? Поисках да разбера какво са направили от тази история в музея, но Алберт отказа да ми обяснява каквото и да било повече, трябвало сам да видя и чуя. И така след два дена отидох там.

2

Първо отидох на улица „Лифшиц“, но там сега е музеят на филуменистите. Портиерът ми каза, че преди няколко години двата музея си сменили сградите, сега космонавтите обитавали по-голямата. Разбира се, отначало той помисли, че искам да разгледам кибритените етикети, но когато разбра заблудата си, се намуси. Изглежда, времената не бяха благосклонни към филуменистите, щом един-единствен посетител беше толкова важен. Дали все пак не бих искал първо да разгледам етикетите, след като съм бил от Културния съюз, можело да не плащам входна такса. Аз обаче отказах и го попитах къде се намира сега музеят по астронавтика и той ми каза, че е на „Алте нойн“. Навремето работел там, но при преместването напуснал, защото, както каза, не искал да има нищо общо с бездушната техника, предпочитал културата. Аз благодарих и отидох на „Алте нойн“. Сградата наистина беше по-голяма и тук всеки трябваше да плати, за да влезе.

В първата голяма зала се намираше корабът на спящия човек, но аз го знаех отпреди, когато беше на улица „Лифшиц“, само че сега някои части от вътрешното обзавеждане бяха демонтирани и наредени покрай стените на залата (може би бяха само имитации) и достъпът до кораба бе забранен. По-нататък имаше няколко по-малки помещения, в които нямаше много нови неща, пък и бях дошъл с определена цел. И така не се спрях никъде за дълго, настигнах една група с екскурзовод, към която се присъединих, защото тъкмо влизаше в едно по-голямо помещение, където вече бях съзрял диорамата.