Читать «Джим Пембъртън и синът му Тригър» онлайн - страница 3

— Добър вечер, мисиз Шеридън — рекох аз.

— Добър вечер, Тригър — каза мисиз Шеридън, — ела, поседни. С Ралф искаме нещо да ти кажем.

— Добър вечер, мистър Ейтън — обърнах се аз към него, а той ме запита:

— Какво търсиш тук по това вечерно време, синко?

Качих се на верандата, седнах на парапета и зазяпах ту мисиз Шеридън, ту мистър Ейтън.

— Ето ме, мисиз Шеридън — рекох аз. — Какво искате да ми кажете?

— Ами-и, нещо за синчето ти Омир, дето го имаш от Ефи, малката дъщеря на Ралф.

— Омир не ми е син — казах аз.

— Не си прав, Тригър — обади се Ралф Ейтън, — ама хич не си прав, като казваш това. Омир просто ти е одрал кожата — и твоята, и на баща ти, и на дядо ти. Омир е истински Пембъртън.

— Мистър Ейтън — рекох аз. — Боя се, че ви е много развинтена фантазията.

— Не, не е, Тригър. Омир е твой син. Той вече говори и дори говори също като тебе.

— Тригър — обади се мисиз Шеридън, — струва ми се, че трябва да се позаинтересуваш малко повече от собствените си деца.

— Ама, мисиз Шеридън, как може да говорите такива неща! Какви деца? Че аз не съм женен.

— Женен или не, ти вече имаш четири-пет деца из околностите. Така ти е лесно да хвърчиш насам-натам с тоя мотоциклет. Не знам дали имаш представа колко ти помага тая машина да достигнеш невинните момичета и после светкавично да офейкаш.

— Моят мотоциклет ми служи да разнасям вестниците от Сан Франциско на фермерите, които живеят наоколо. Затова ми е той на мен.

— Не казвам, че не ти служи предимно да разнасяш вестниците, Тригър — рече мисиз Шеридън, — но ти разнасяш вестници само сутрин, и то за около един час. Имаш най-хубавите деца в областта и мисля, че никак не е любезно да не им обръщащ никакво внимание.

— Тригър — рече мистър Ейтън, — защо не се ожениш за дъщеря ми Ефи? Ще се установиш на едно място, име ще си създадеш.

— Какво име, например, мистър Ейтън? — попитах аз.

— Забележително име. Спри се на едно място и стани човек!

— Да, наистина, Тригър — обади се мисиз Шеридън. — Мисля, че с малко усилия от твоя страна можеш да станеш едва ли не личност.

Разбрах, че е време да почна обработката на мисиз Шеридън, но не можех да го сторя пред човек като мистър Ейтън, човек, когото баща ми никога не е харесвал, затуй реших да го махна час по-скоро от пътя си.

— Мистър Ейтън — почнах аз, — додето не съм забравил, дойдох да ви предам, че мистър Чарли Хейгън иска да ви види по частна работа. Ще ви чака пред Колизеума. Каза да побързате.

Мистър Ейтън подскочи три фута от стола.

— Искаш да кажеш Чарли Хейгън, банкерът? А, синко? — попита той — Имаш предвид най-богатия човек в Кингз Каунти?

— Да, сър. Мистър Хейгън твърдеше, че имал да ви говори за нещо важно.

— Кой би предположил? — удиви се мистър Ейтън. — Ще ме извините ли, мисиз Шеридън?

— Разбира се — отвърна мисиз Шеридън. Мистър Ейтън препусна по стъпалата на верандата, изтича през двора и хукна по Елм авеню.

— Мисиз Шеридън — почнах аз, — може и да не повярвате, но през войната баща ми е извадил от строя цял полк германци-картечари. Издебнал ги, докато спели.