Читать «Джикининки» онлайн - страница 3

— О, срам ме е! Много ме е срам. Умирам от срам!

— Не бива да се срамувате, че ми отказахте подслон. Вие ме упътихте към селото, а там ме приеха много добре. Благодарен съм ви за тази услуга!

— Аз не мога да дам подслон на смъртен — отвърнал отшелникът. — Но се срамувам не защото ви отпратих, а защото снощи ме видяхте в истинския ми вид, тъй като онзи, който изяде пред очите ви трупа и приношенията, бях аз… Трябва да знаете, ваше преподобие, че съм джикининки, същество, което се препитава с човешко месо. Имайте милост и ми позволете да ви изповядам тайния си грях, заради който съм наказан така.

Много, много отдавна бях свещеник по тези, забравени от бога, места. Бях единственият духовник в околността. Така че по онова време донасяха тук — понякога от много далеч — телата на мъртъвците, за да отслужа заупокой. Но аз четях молитвите и изпълнявах обреда само по задължение, а мислех единствено за храната и дрехите, които положението на свещенослужител ми даваше възможност да получавам. Заради това егоистично неблагочестие веднага след смъртта си се преродих в джикининки. Оттогава съм наказан да се храня с труповете на хората от околността — изяждам ги, както през нощта сам видяхте…

Сега, ваше преподобие, настоятелно ви моля да отслужите сегаки. Помогнете ми с молитвите си да се избавя по-скоро от това ужасно съществуване.

Едва произнесъл тези думи, и отшелникът изчезнал; в същия миг изчезнала и порутената му колиба. А Мусо Кокуши се оказал на колене сред високата трева пред много стара и обрасла с мъх надгробна плоча във формата на горин-иши, която подсказвала, че там почива свещенослужител.

Информация за текста

Lafcadio Hearn

Jikininki, 1904

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2010

Издание:

Лафкадио Хърн. Погребаната тайна

ДИ „Народна култура“, София, 1990

Редактор: Дора Барова

Художник: Петър Тончев

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15517]

Последна редакция: 2010-02-15 21:00:00

1

Джикининки — дословно зъл дух, който яде хора. Японският разказвач дава и санскритския термин „ракшаса“, но и той е толкова неясен, колкото „джикининки“, защото има много ракшаси — демони. Тук „джикининки“ очевидно означава един от Барамон-расецу-гаки — Брахман-ракшаса-прети, — които образуват двадесет и шестия клас на покойниците — претите, според старите будистки писания. — Б.а.

2

Посмъртното име на монаха Сосеки (1271–1346) — изтъкнат поет и основател на храма Тенрюджи, един от десетте центъра на сектата Риндзай, клон от сектата Дзен. — Б.р.

3

Будистка служба за душите на превърналите се в гаки (на санскр. прети), или гладни духове. — Б.а.

4

Буквално „камък на петте кръга“ (или „петте зони“) — надгробие от наредени един върху друг пет камъка, всеки с различна форма. Символизират петте магически елемента — ефир, огън, въздух, вода и земя. — Б.а.