Читать «Джикининки» онлайн - страница 3
Лафкадио Хърн
— О, срам ме е! Много ме е срам. Умирам от срам!
— Не бива да се срамувате, че ми отказахте подслон. Вие ме упътихте към селото, а там ме приеха много добре. Благодарен съм ви за тази услуга!
— Аз не мога да дам подслон на смъртен — отвърнал отшелникът. — Но се срамувам не защото ви отпратих, а защото снощи ме видяхте в истинския ми вид, тъй като онзи, който изяде пред очите ви трупа и приношенията, бях аз… Трябва да знаете, ваше преподобие, че съм
Много, много отдавна бях свещеник по тези, забравени от бога, места. Бях единственият духовник в околността. Така че по онова време донасяха тук — понякога от много далеч — телата на мъртъвците, за да отслужа заупокой. Но аз четях молитвите и изпълнявах обреда само по задължение, а мислех единствено за храната и дрехите, които положението на свещенослужител ми даваше възможност да получавам. Заради това егоистично неблагочестие веднага след смъртта си се преродих в
Сега, ваше преподобие, настоятелно ви моля да отслужите
Едва произнесъл тези думи, и отшелникът изчезнал; в същия миг изчезнала и порутената му колиба. А Мусо Кокуши се оказал на колене сред високата трева пред много стара и обрасла с мъх надгробна плоча във формата на горин-иши, която подсказвала, че там почива свещенослужител.
Информация за текста
Lafcadio Hearn
Jikininki, 1904
Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2010
Издание:
Лафкадио Хърн. Погребаната тайна
ДИ „Народна култура“, София, 1990
Редактор: Дора Барова
Художник: Петър Тончев
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15517]
Последна редакция: 2010-02-15 21:00:00
1
Джикининки — дословно зъл дух, който яде хора. Японският разказвач дава и санскритския термин „ракшаса“, но и той е толкова неясен, колкото „джикининки“, защото има много ракшаси — демони. Тук „джикининки“ очевидно означава един от Барамон-расецу-гаки — Брахман-ракшаса-прети, — които образуват двадесет и шестия клас на покойниците — претите, според старите будистки писания. — Б.а.
2
Посмъртното име на монаха Сосеки (1271–1346) — изтъкнат поет и основател на храма Тенрюджи, един от десетте центъра на сектата Риндзай, клон от сектата Дзен. — Б.р.
3
Будистка служба за душите на превърналите се в гаки (на санскр. прети), или гладни духове. — Б.а.
4
Буквално „камък на петте кръга“ (или „петте зони“) — надгробие от наредени един върху друг пет камъка, всеки с различна форма. Символизират петте магически елемента — ефир, огън, въздух, вода и земя. — Б.а.