Читать «Детската душа» онлайн - страница 12
Зигмунд Фрейд
От времето на изповедта на Жан-Жак Русо болезненото дразнене на кожата на седалището е известно на възпитателите като ерогенен източник на пасивното влечение към жестокост (мазохизъм). От това те с пълно право извеждат искането телесните наказания, които почти винаги се осъществяват върху тази част на тялото, да не се прилагат спрямо онези деца, при които — благодарение на по-късните изисквания на културното възпитание — либидото може да се изтласка на колатерални пътища.
4. Детските сексуални изследвания
a) Жаждата за знания
По същото време, когато сексуалният живот на детето достига пълния си разцвет, от 3 до 5-годишна възраст, у него се появяват също така и зачатъците на онази дейност, за която са характерни стремежите към изследване и познание. Жаждата за знание не може да бъде причислена към елементарните компоненти на влечението, а е подчинена изключително на сексуалността. Нейната дейност съответствува на сублимирания начин на овладяване. От друга страна, тя работи въз основа на енергията на сексуалното любопитство. Но нейното отношение към сексуалния живот има особено значение, защото както научихме от психоанализата, жаждата за знания при децата поразително рано и неочаквано интензивно опира до сексуалните проблеми и може би дори се събужда от тях.
b) Загадката на сфинкса
Не теоретически, а чисто практически интереси подтикват детето към изследователска дейност. Заплахата за влошаване условията на неговото съществуване при появата на друго дете, за която то е узнало или се досеща, и страхът, че поради това събитие може да бъде лишено от грижи и любов, правят детето проницателно и склонно към размисъл. Първият проблем, който го занимава в съответствие с това пробуждане, не е въпросът за половите различия, а загадката откъде идват децата. В малко преиначен вид това е същата загадка, която задал сфинксът от Тива. Отначало детето възприема факта на съществуването на два пола без съпротива. За момчето предположението, че всички имат полов орган като неговия, е нещо, което се разбира от само себе си, то не е в състояние да свързва липсата на такъв орган с представата си за другите хора. Момчето здраво се придържа към това убеждение, упорито го защитава пред възникналите възражения под влияние на наблюдението и се отказва от него едва след тежка вътрешна борба (вж.
