Читать «Депутат с побъркани местоимения» онлайн - страница 2

— Не мога, не мога — викаше той, — дайте ми веднъж да го ударя, пуснете ме, моля ви се, само веднъж да го стоваря по главата; какво е туй събрание, която може да търпи един челяк, което говори такива думи. Пуснете ме един юмрук да му изтърся; как смее той да говори тъй за господата министрите, която той не е достоен да погледне, а камо ли да плещи думи, което са докачителни. Никой няма право да критикува почитаемото правителство, която е гордост за България. Долу-у-у!

Ний умряхме от смях, изпокапахме, изгаснахме…

А бе аз не се шегувам, сериозно ти казвам, че страшни комедии стават в туй събрание; ти лошо правиш, че не го посещаваш. Да е да се плаща нещо за вход, разбирам да не идваш; ами то без пари, брате, бадева. Седиш се на топло и се кикотиш. Еле пък като хванат да се пикират с кръстосан огън, да ти е драго да слушаш. Десният флаг пусне една бомба:

— Вий сте сопаджии!

Левият фланг мълчи-мълчи, че като изтърси едно:

— А пък вий сте предатели!

Десният фланг:

— Шарлатани!

Левият:

— Махзари до великия везир, а?

Десният:

— Убийци!

Левият:

— Раболепни лакеи, симпатични!…

Да умреш от смях. Страшно увеселително заведение, мен много ми хареса. Идвай бе, приятелю; уверявам те, ще останеш доволен. Има и госпожи…

София, 17 ноемврий 1895 г.

Информация за текста

Източник: [[http://www.litclub.com|Литературен клуб]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3737]

Последна редакция: 2007-10-29 09:00:00