Читать «Демонът Ахмед Доган ((продължение на Демонът на републиката))» онлайн

Паула Лайт

Демонът Ахмед Доган

(продължение на Демонът на републиката)

Не смятах да пиша това продължение. Знам, че Ахмед Доган отдавна се е простил с всичко човешко и за него думата съвест би прозвучала по-неразбираемо и екзотично от словата, изписани в древен ръкопис. Решението ми беше променено от някои читателски коментари. Хората изразиха мнение, че ставам жертва на лична омраза и че прекалявам по отношение на този нашенски политик. Искам да заявя най-категорично, че грешат. Не мразя Ахмед повече, отколкото бих мразила троскота в моята градина или листните въшки. Това са създания, които вредят, тровят и задушават и тяхната същност просто трябва да бъде изкоренена и унищожена. Това е необходимост и няма нищо общо с любовта или омразата. Необходимост е и да проветрим добре своята най-нова история, защото от спотаени истини, от недомлъвки или половинчати намеци е заприличала на воняща гробница на доброто, светлината и демокрацията. Истината трябва да бъде казана, не, ИЗКРЕЩЯВАНА на висок глас. Трябва всеки да чуе, че царят има магарешки уши. Тя, голата, неукрасена истина е нужна и на живите и на мъртвите, защото общество без справедливост и нравствени присъди е обречено на гибел. Затова искам да ви разкажа една много страшна приказка, приказка с двама герои — чер и бял, приказка за двама младежи, единият от които сега е по върховете на властта и се зове Ахмед Доган, а другият… другият се е казвал Марио и сега е в гроба, откъдето вече близо двадесет години напразно чака справедливост. Затворете очи и тръгнете с мен назад, към миналото. Годината е 1977, а мястото на действието град Шумен.

През 1976 година Ахмед Доган, който тогава се е представял като „Меди Доганов“, след пламенните си комсомолски изяви в казармата и след цялото си лакейско усърдие най-после намира своя трамплин, който ще го изведе вън от редиците на прогресивната работническа класа и влиза, по своя молба и с голямо желание, в Държавна сигурност. Благоприятният резултат в неговата кариера не закъснява и същата година става студент по българска филология във Висшия педагогически институт (ВПИ) — Шумен. Дали действията, за които ще разкажа, са били резултат на една от първите бойни задачи на агента или са се породили от престараването на слуга, който се чуди как да угодничи на господаря си, не знам. Допускам по-скоро първото, защото още в ония години се е подготвяла основата за ония грозни действия на античовешко и антисоциално насилие, наречени „Възродителен процес“.

Ахмед заговорил на ляво и на дясно как иска да научи повече за корените на населението от своя край и за това какъв е произходът му. Заедно с един художник от своето село, вдъхновен от „патриотичен трепет и плам“, героят започнал разкопки в стари турски гробища и проглушил ушите на всеки, който е бил готов да го слуша, как сред тленните останки на покойните е имало скрити кръстчета и други християнски символи. Целта била ясна. Да се доведе до съзнанието на хората идеята, че в оня край всъщност няма етнически турци, че евентуалното им преименуване и „връщане“ към християнското самосъзнание би възстановило историческата справедливост и не би представлявало насилие над вярата и етноса.