Читать «Демокрация по пощата» онлайн

Михаил Колцов

Демокрация по пощата

Избираха президиум, избираха почетен президиум. Избираха мандатна комисия, избираха редакционна комисия. Каниха така избраните другари да заемат местата си. Така избраните другари заемаха местата си. Четоха приветствия. Пяха „Интернационала“. Обръщаха внимание да не се пуши в залата. Правиха обедна почивка. Обядваха. Пак заседаваха. Слушаха приветствия. Приемаха подаръци. Разпенените оратори опустошаваха гарафа след гарафа. В президиума валяха бележки: „Ще има ли филм?“; „Защо ораторът фъфли?; Дайте почивка — ораторът говори много скучно“; „Трети път искам думата, не си правете оглушки“; „Защо не е избран в почетния президиум Анри Барбус?“… С една дума, сърдаринската окръжна партийна конференция заседаваше.

Др. Ушаков, отговорен секретар и ръководител на организацията, като опитен лекар бдеше за общото състояние на своето паство, следеше за всяка промяна на пулса и температурата.

Вече няколко пъти замаяните от седене и слушане на речи делегати призоваваха да се прекратят разискванията. Сърдаринският вожд си правеше от пристигащите в президиума бележки корабчета и ги топеше в мастилницата.

— Да поплещят още малко. Още не са втасали,

— Умориха се хората. Виж, че мнозина вече втори ден не идват на конференцията,.. Трябва да приключваме.

— Няма как. Живи-мъртви, да подерат гърла още ден — ден и половина.

— Ами нали после и с резолюциите има да се мотаем.

— Дребна работа, дотам да опрем. На резолюцията ще й дойде редът, когато съвсем им излезе душата. А тук ги има поне двадесетина още росни-росни, гледаш ли го оня, даже се смее. А тоя тук си гризе ябълка, сякаш че нищо му няма! Като вземат вече съвсем да не деянат, тогава може и резолюциите.

На седмия ден конференцията беше окончателно втасала. Половината делегати бяха прежълтели от речите като от морска болест. Другата половина неутрално подремваше или ходеше да пазарува по чикментските магазини.

И чак тогава мъдрият другар Ушаков стана, държейки небрежно на длан дебел куп гъсто изписани листа.

— Другари! Сега резолюциите… За задачите на партийната организация, за конфискацията на имотите на байовете-полуфеодали, за работата на окръжния комитет и прочие… Аз мисля, хората се поизмориха, въпросите са ясни, тъй че, ако решите, да не ги четем. А?

Конференцията се размърда. Омаломощените делегати мрачно изживяваха вътрешната си борба.

— Би трябвало все пак, такова де… да се прочетат. Не върви някак тъй — да не сме ги прочели.

Ушаков закачливо сви очи.

— Всъщност няма особена нужда да ги четем, чиста формалност. Всичко ви е известно, пък и мнозина се оплакват, че били много изморени. Тъй че, да не ги четем, а?

— Да ги прочетем все пак, другарю Ушаков. Толкова време седяхме, ще поседим още малко…

— Ваша воля, щом Настоявате, ще ги прочетем, моята е лесна… Само после да не ви е криво — не са лист, не са два!

Окръжният секретар заплашително размаха купчината листа. По редиците премина тревожен трепет.

— Абе я давай да свършваме; тъй де, какво ще ги четем.

Ръководителят начаса прибра книжата в чантата си.