Читать «Делегация» онлайн - страница 2
Чудомир
Съгласи се Вельо Великденов, прие го в делегацията и пак пое нататък. До пътната врата го спря баба Куна:
— Велчоо баби, вземете и нашия дяда, чоджум! Вземете го, хем да ви помогне, хем да му прегледат очите, че и на дясното му почна да се спуща перде. Вчера му извадихме бедно свидетелство. Виж там, синко, виж да наредиш някак, че аз не мога да ида, а сляп дядо — кой ще го напъти и кой ще се грижи за него?
Вътре в двора го чакаха още трима души. Единият имаше тайно желание да си купи апартамент в столицата, а другите двама да си свършат някаква търговска работа.
Горе, в гостната, също имаше кандидати за делегацията. Кой по дело, кой по служба, кой за среща с видни партизани и да купи нещо модно за жена си, а някои — така, просто да се повозят с влак на чужда сметка.
На другия ден рано делегатите се събраха на гарата и поеха за София. Явиха ли се при министъра, говориха ли му нещо, застъпиха ли се за някого и дали ги послуша той, не знам, но на връщане се точиха по един през целия месец.
Акцизният началник чака, чака, надява се до едно време да го възвърнат на служба, изгуби надежда, види се, и туй ли, онуй ли, па нае едно дюкянче на пазара и почна да продава пастърма, суджуци, луканки и прочее и понеже дюкянчето му се случи до кръчмата на Кося Лимбата, провървя му на човека, потръгна му работата и сега живее, прехранва се горе-долу, но си държи строго работата и на членовете от делегацията на вересия не дава никак.
Информация за текста
Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2009
Издание:
Чудомир. Избрани произведения.
Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1971
Редактор: Георги Стоянов
Художник: Чудомир
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14545]
Последна редакция: 2009-11-09 16:00:00