Читать «Двойни игри» онлайн - страница 64

— Добра идея — отвърна той на червенокосата и изведнъж се почувства като хлапе, което приема да се разходи с непознат чичко.

21

Демарко отхвърли предложението на червенокосата за вкусна, домашно приготвена вечеря — дори и след многозначителното намигване и обещанието за специален десерт. Два часа по-късно той вече звънеше на портала на обширно и скъпо имение в Маклийн, щата Вирджиния, собственост на приятелката му Ема.

Отвори му млада жена, някъде около трийсет. Висока, гъвкава, руса и красива. Името й беше Кристин, а професията й — челистка в Националния симфоничен оркестър. Кристин беше любовница на Ема.

Демарко познаваше Ема от десетина години. Кристин беше с нея от три, но това време му беше напълно достатъчно да установи, че младата дама бе коренно различна от него. Той винаги беше поддържал мнението, че класическата музика е лек срещу безсънието, а тя от своя страна беше убедена, че футболните запалянковци са преки наследници на хунския вожд Атила. По тази причина разговорите помежду им протичаха така:

Демарко: Здрасти, как си?

Кристин: Благодаря, добре. А ти?

Демарко: И аз съм добре. Ема тук ли е?

Кристин: Да, в кухнята е.

Но днес помежду им се получи малко по-друг диалог. Кристин му отвори вратата, държейки нещо в ръце. Той се вторачи в него и установи, че технически погледнато, това нещо би трябвало да е куче — някаква микроскопична порода с дълга козина, оцъклени влажни очички и крачета с големината на молив. Странното създание трепереше в нежната прегръдка на Кристин. Демарко не успя да определи дали това се дължеше на течението от отворената врата или просто на ужаса, че може да попадне в ноктите на всяка птица, по-голяма от колибри.

Боже господи, въздъхна той. Добре знаеше, че Ема обича кучета, но истински — немски овчарки, добермани, хрътки. Дори не би погледнала подобно животинче играчка. Освен това беше луда на тема чистота и не би допуснала нито космите на това същество по мебелите си, нито дребните му изпражнения по безупречно поддържаната морава пред къщата. Веднага разбра, че въпросното същество е причина за напрежение между двете жени.

— Виждам, че си имаш куче — отбеляза той.

— Точно така — отвърна Кристин и притисна кученцето към малките си гърди, сякаш за да го защити.

— Как се казва?

Кристин примигна от изненада.

— Кръстих го Джо — отвърна с леко закъснение тя. — Винаги съм мечтала да си имам един малък Джо.

Демарко се запита дали не искаше да го смути с тези думи.

— Шегуваш се — промърмори той.

— Може би — усмихна се тя.

Освен че беше професионална челистка, Кристин притежаваше и магистърска степен по математика. Очевидно съчетанието между точните науки и музиката не представляваше никакъв проблем за нея. На моменти изглеждаше някак отвеяна, но вероятно коефициентът й на интелигентност не бе по-нисък от неговия. Демарко беше почти сигурен, че при евентуален словесен дуел едва ли той щеше да е победителят.