Читать «Двойни игри» онлайн - страница 3

Какво са объркали тези глупаци?!

Трябваше да изчезва, при това веднага. В момента беше абсолютно беззащитен. Надяваше се, че не е оставил нещо, по което да бъде идентифициран — нито в къщата, нито в гаража. Но и да беше оставил, вече беше късно да направи каквото и да било. По улиците сигурно вече обикаляха патрулни коли. С този външен вид положително щяха да го арестуват, ако го спрат за проверка. Вкара колата в близката алея, даде на заден и потегли в посоката, от която беше дошъл. Караше бавно, макар и с цената на доста усилия.

Десният му крак гореше. След продължително седене болката винаги беше непоносима. Можеше да я укроти само ако се поразтъпче, но в момента това беше изключено. Ще се наложи да я изтърпи, както често го беше правил. Не биваше да спира, преди да се измъкне от опасния район.

Насочи се към магистралата. С Божията помощ щеше да стигне до Филаделфия най-много след два часа. Там го чакаше сигурно, предварително подготвено скривалище. Където може би щеше да бъде в безопасност.

Какво са направили онези глупаци?

* * *

Майрън Кларк беше добър в работата си, защото беше умен и търпелив, но най-вече защото беше неуморим. Абсолютно неуморим.

По време на разпитите винаги изглеждаше свеж — с изгладена риза и стегнат възел на вратовръзката, сресан и гладко избръснат. Приличаше на човек, който току-що е излязъл изпод душа след здрав осемчасов сън. Всъщност обаче оцеляваше благодарение на способността си да подремне за десетина минути, но този факт винаги оставаше тайна за арестантите. За тях той беше човекът, който никога не спира.

В момента Кларк прилагаше уменията си върху двамата, които бяха заловени в гаража в Балтимор. След двайсет и шест часа непрекъснат разпит единият от тях, на име Омар ал-Асад, беше на път да се пречупи. Всъщност това щеше да стане още при следващата поредица от въпроси.

Кларк беше доста над трийсет, съвсем обикновен на вид, с оредяла коса, метър и седемдесет и седем висок, с десетина килограма наднормено тегло. Видът му не излъчваше заплаха и той прекрасно го знаеше. Затова си бе взел за помощник Уорън Нокс — висок метър и деветдесет як мъжага с напомпани мускули, късо подстригана коса и ниско чело. Лицето му беше зло като на онези закоравели престъпници, чиито тела са покрити с татуировки. Изражението му винаги изглеждаше така, сякаш току-що е успял да потисне кипящата си ярост с цената на огромни усилия. Всъщност Уорън Нокс изобщо не беше агресивен. Кларк беше убил много повече хора от него.