Читать «Двойни игри» онлайн - страница 166

— А защо твоите хора не убиха племенницата на Мустафа? — попита той. — Преди това са убили семейството на Зариф и приятелката на Халид.

— Защото Джоунс каза да не я докосват.

Логично, въздъхна Кларк. Щом Аниса Азис бе жива, никой не можеше да твърди, че Мустафа е бил принуден да извърши терористичния акт. Джоунс правилно е разчитал, че от страх тя няма да проговори. А в случая с приятелката на Халид никой нямало да свърже смъртта й с него.

— Ранди беше бесен — ухили се Пю. — Да не може да забие едно младо и сочно парче, съблечено чисто голо! — Усмивката му се разшири. — Но после ми призна, че все пак й пъхнал един пръст!

В следващия миг десният юмрук на Кларк размаза носа на затворника. Не знаеше дали го е счупил, но изобщо не му пукаше. Човек не може да се тревожи от неща, за които не му пука.

Първият разпит на Джубал Пю завърши с топчета памук в ноздрите му. Майрън Кларк щеше да го разпитва още няколко дни поред, задавайки му едни и същи въпроси, на които очакваше да получи едни и същи отговори. В момента обаче разговаряше със старши агент Мерил Фицсимънс от ФБР, който отговаряше за терористичните атаки и имаше на разположение пет хиляди щатни служители. Предшественикът на Фицсимънс беше наскоро уволнен, тъй като не бе успял да установи, че зад последните нападения стои Пю, а не Ал Кайда.

— Сигурен ли си, че Пю казва истината за ченгето на Капитолийския хълм? — попита Фицсимънс.

— Да, сър — кимна Кларк. — Хората на Пю нямат нищо общо със смъртта му и не са му платили, за да застреля шофьора на таксито.

— А въздушният охранител?

— Същата работа. Всичко е било организирано от Джоунс.

— А мъжът на име Джак?

— Пю няма представа кой е той. Джоунс го е изпратил да контролира акциите. Но очевидно е бил далеч по-дисциплиниран от хората на Пю.

— А сенаторът? Него кой го уби, по дяволите? Сенатът буквално е превъртял на тази тема. В момента толкова много хора от нашите издирват убиеца на Бродрик, че на практика не се занимаваме с нищо друго!

— Пю твърди, че не знае нищо по въпроса, и аз съм склонен да му вярвам. Може би е работа на тоя Джак или на някой друг. Искам да кажа, че ако и зад това убийство стои Джоунс, значи имаме работа с истински организационен гений. Защото убийството на Бродрик е една съвсем отделна операция.

— Боже! — мрачно въздъхна Фицсимънс. За момент изглеждаше така, сякаш се готви да излее гнева си върху Кларк, но все пак успя да се въздържи. — Изпрати художник при Пю. Нека видим дали ще открием някаква следа към тоя Джак.

— Слушам, сър — отговори Кларк, въпреки че вече беше свършил тази работа.

— По-късно ще говорим как и защо си изпуснал нервите си по време на разпита!

— Слушам, сър — повтори Кларк.

60

Махоуни поиска ФБР да разпита двама от сътрудниците му — Демарко и Ема. Не даде обяснения защо настоява за показанията на цивилни, нито пък за връзките им с него. Но в момента никой във Вашингтон не смееше да му откаже каквото и да било. Разпита проведе специален агент Фицсимънс, който се държеше необичайно кротко. В един момент Бюрото отново щеше да се върне към обичайното си арогантно и надменно поведение, но петната от сурови яйца върху фасадата му все още бяха прекалено пресни.