Читать «Двойни игри» онлайн - страница 14

НОРАД и Въздушната национална гвардия отказаха да споделят с медиите какво оръжие е било използвано. Всички оръжия и муниции, предназначени за защита на Белия дом, бяха държавна тайна. Но това, което изстреля Долтън, превърна малката чесна в огнено кълбо с диаметър петдесетина метра, издигнало се високо над Потомак. В продължение на цяла минута отломките от малкия самолет се сипеха в реката.

2

Дани пропусна Винс нагоре по стълбите. Чарли Логан живееше на петия етаж в стара жилищна сграда във Флъшинг, недалеч от стадион „Шеа“. Мястото беше занемарено и мрачно. Въздухът вонеше, асансьорът не работеше, стълбището беше зле осветено, а изтривалката пред входа беше толкова износена, че не й личеше цветът. Спряха пред апартамента на Чарли и Винс измъкна от джоба на якето си револвер 38-и калибър с рязана цев. Мамка му, помисли си Дани.

Винс почука на вратата с ръкохватката на револвера. Изчака една минута, след което буквално заби оръжието в нея. Веднъж, два пъти, три пъти. Трясъците огласиха цялото стълбище. Съседите на Чарли отсреща със сигурност ги бяха чули. Но шибания Винс изобщо не го беше грижа за такива подробности. Той по принцип не обръщаше внимание на каквото и да било.

На външен вид Винс Мерлино изобщо не приличаше на гангстер. Метър и седемдесет, жилав и слаб, без набиваща се в очи мускулатура. Наближаваше четирийсет и пет, на темето му вече се очертаваше светло кръгче. Гледан отзад, Винс изобщо не изглеждаше заплашителен. Просто един дребен тип, облечен в евтино кожено яке, дънки и маратонки „Найки“ с двойни подметки. Но ако го погледнете отпред, със сигурност ще се сепнете. Лицето му беше от онези, които не познават усмивката, а устните му бяха толкова тънки, че приличаха на небрежно драсната черта. Най-стряскащи бяха очите му — кръгли и безизразни, които сякаш казваха: „Изобщо не ми пука кой си и какъв си, защото ей сега ще ти видя сметката“.

Ръкохватката за пореден път се стовари върху вратата. Ударът беше толкова силен, че се разлетяха трески.

— Престани, за бога! — простена Дани. — Ще събудиш цялата шибана сграда! Може би не си е у дома…

— У дома си е — поклати глава Винс и отново вдигна пистолета.

В същия миг отвътре долетя някакво мучене, издрънча верига и вратата рязко се отвори.

— Какво, по дяволите… — гневно извика Чарли, после разпозна посетителите си и отстъпи крачка назад. — А, вие ли сте…

Чарли Логан беше дебелак, висок метър и деветдесет и тежеше най-малко сто и четирийсет килограма. Вероятно поради този факт мистър Б. беше наредил на Дани да придружи Винс. По принцип Дани не се занимаваше с подобни неща, но просто се оказа в кабинета на мистър Б., когато обсъждаха операцията. Опита се да възрази, изтъквайки, че Чарли едва ли ще тръгне да се бори с Винс, но мистър Б. му каза да си затваря устата и да изпълнява.

Чарли беше облечен в бяла фланелка без ръкави и бели боксерки на сини райета. Фланелката беше дълбоко впита в масивното му тяло. Раменете му бяха окосмени, а ръцете му огромни, но с видимо отпуснати мускули. Краката му изглеждаха изненадващо тънки на фона на огромното туловище, а стъпалата му… Каква грозотия, господи! Жълти напукани нокти, огромни мазоли на повечето пръсти, гадни синкави венички. Дани съжали, че изобщо беше погледнал надолу.