Читать «Двойни игри» онлайн - страница 134

Мъжът се изплю в негова посока. Плюнката кацна на сантиметри от дясната обувка на Дани. Тоя тип имаше уста като оръдие. В продължение на трийсетина секунди го гледаше със змийския поглед на затворник, преценяващ качествата на нов съкилийник, след което най-сетне измъкна телефон от задния джоб на джинсите си и набра някакви цифри. Минута по-късно се приближи до портала, изстреля още една плюнка и отключи катинара.

Някога червеникавата коса на Джубал Пю беше започнала да придобива неприятен оранжево-сив оттенък. Малките му сини очи бяха полускрити под рунтави червени вежди, издълженият му нос беше сплескан в средата, а безволевата брадичка беше почти скрита под сивеещи едноседмични бакенбарди. Беше грозен мъж с кадифени панталони и дънкова риза с дълги ръкави. На краката му имаше бели чорапи и меки домашни тъмносини чехли.

Дани се представи, а Пю стисна ръката му и се отпусна на триметрово канапе от синя кожа. Посочи на госта кресло със същия цвят, поставено зад ниската масичка със стъклен плот и дебели крачета. Намираха се в просторно помещение, обзаведено с големи и скъпи мебели — вероятно всекидневната на Пю. В ъгъла имаше огромен плазмен телевизор, по стените висяха картини с позлатени рамки, сред които доминираше елен с огромни разклонени рога на горска поляна. Дани стигна до заключението, че домакинът е похарчил много пари за обзавеждането на тази стая, но не е проявил съобразителността да наеме интериорен дизайнер.

Горилата с бейзболната шапка се облегна на стената до картината с елена и скръсти ръце пред гърдите си. Докато крачеше след него към всекидневната на Пю, Дани забеляза ръкохватката от орехово дърво на автоматичен пистолет 45-и калибър, затъкнат в колана му.

Пю го огледа от главата до петите и устните му трепнаха в подобие на усмивка. Очевидно беше развеселен от контето насреща си.

— Казал си на Ранди, че те изпраща някой си мистър Бени-Дето — подхвърли той.

Леле, колко бавно говори, рече си Дани.

— Трябва да ти кажа, че не познавам никакъв мистър Бени-Дето и изобщо никой от Ню Йорк — продължи Пю. — Ходил съм там само веднъж. Ако ме питаш, мястото е гадно и вонящо, но мацките си ги бива.

— Което не може да се каже за Уърстчестър — кимна Дани. — Или както там се нарича забутаното място, където съм отседнал.

Пю се усмихна, показвайки два реда ситни остри зъби.

— Казва се Уинчестър, синко, също като карабините — поправи го той. — На мен ми харесва.

— Както и да е — кимна Дани. — Причината да съм тук е желанието на мистър Бенедето да се свърже с надежден и сигурен доставчик на метамфетамин, който…

— Ха! — прекъсна го Пю и извъртя разширени от престорено смайване очи към Ранди. — Можеш ли да повярваш?! Тоя тук се появява в дома на човек, когото изобщо не познава, и започва да дрънка за наркотици! Май ще е най-добре да звънна на шерифа!

— Да бе, как не! — иронично подхвърли Дани.

Видял как се стягат челюстите на Пю, той си напомни, че трябва да си държи езика зад зъбите.

— Вижте, мистър Пю — смени тона той. — Знам, че не се познаваме и трябва да си мерите приказките. Спокойно бих могъл да съм агент на АБН с микрофон под ризата. Не казвайте нищо, но все пак чуйте какво имам да ви кажа, преди да ме изхвърлите.