Читать «Двойни игри» онлайн - страница 10

— Чиста загуба на време — поклати глава Махоуни. — Този законопроект никога няма да мине, а Бродрик е негодник.

— Не знам — сви рамене Демарко. — Хората са уплашени.

— И какво от това? Само защото… — Махоуни скочи на крака и размаха ръце: — Засада! Номер осем беше в засада!

— Хей, Лайънъл! — ревна жената до него. — Защо не видя тази засада? С лупите, дето ги носиш, би трябвало да виждаш дори на Луната!

Махоуни се изкиска.

Лайънъл — мъж, надхвърлил шейсет, който бе съдия на мача на доброволни начала, мрачно се втренчи в жената и в ухиления Махоуни.

— Какво ме зяпаш, бе? — изкрещя жената. — Ако не зяпаш жените по трибуните, сигурно щеше да видиш, че онзи играч беше в засада!

Махоуни доволно се отпусна на мястото си. Много обичаше да подклажда скандали.

— Мейвис твърди, че заседанието трябвало да започне преди половин час — обади се Демарко.

— Уф! — сбърчи нос Махоуни, но все пак се изправи и неохотно тръгна към изхода. На половината път спря и се обърна към едрата жена: — Хей, имате ли някакъв фонд за екипи на малките?

— Имаме — кимна жената и подозрително го изгледа. Явно не беше сигурна какво ще последва.

— Тогава вземете това — рече Махоуни и тикна в ръцете й плика на мистър Борн. — Купете им нови фланелки и футболни обувки — от онези, с гумените бутони, за да не се пързалят по терена.

1

Двата Ф-16 „Фолкън“ стремително набираха скорост по пистата за излитане на военновъздушната база „Андрюс“.

Пит Долтън, или по-скоро подполковник Долтън, живееше за тези мигове. Да управлява въоръжен до зъби изтребител на Американските военновъздушни сили беше най-страхотното преживяване на света.

До Деня на благодарността оставаше само една седмица. Долтън и пилотът на втория изтребител седяха в караваната за дежурните пилоти и псуваха лошия си късмет да дават наряд по време на празника. Всъщност на Долтън не му пукаше от този факт. После прозвуча аларменият сигнал, двамата изскочиха от караваната и пет минути по-късно вече форсираха двигателите.

Запознаха ги със задачата, докато набираха височина над Вашингтон. Някакъв идиот току-що беше излетял с малка и бавна машина от летището в Стафорд, щата Вирджиния. В момента бил на височина хиляда метра и поддържал скорост от осемдесет и шест възела, или около сто и шейсет километра в час. Известно време летял на юг, след което обърнал на североизток и навлязъл във външната зона, без да отговаря на въздушния контрол на летище „Дълес“.

Въздушното пространство над американската столица се охранява от две зони — външна и вътрешна. Външната представлява неправилна елипса, простираща се на петдесет до осемдесет километра от паметника на Джордж Уошингтън. Тя носи наименованието ИЗПО, или „Идентификационна зона на противовъздушната отбрана“. При навлизането в нея всеки пилот е длъжен да се идентифицира с помощта на действащ транспондер, който автоматично изпраща данните за самолета, като в същото време трябва да поддържа постоянна двустранна връзка с Федералното управление на авиацията. Втората зона, наречена вътрешна, е абсолютно забранена за полети. Тя представлява идеален кръг, простиращ се на трийсет километра от паметника на Уошингтън. В нея могат да влизат само самолети със специално разрешение плюс самолети на гражданските авиокомпании, излитащи или кацащи на летище „Роналд Рейгън“.