Читать «Двете врати» онлайн - страница 2

— Да — усмихна се другият хитро, — за мене; после и ти да поскубеш една патка. И твоята, и моята са доста приходни, няма какво да се плачем.

— Тоя подлец има право, поне за мене — пошушна си горчиво Заргов.

— А бе чуй — пое пак защитникът на Заргова, — една нова афера, почерпи! Моят клиент ми иска съвет, да повдигне ли углавен процес против твоя?

— За клевета ли? Знам. Но той няма сериозни доказателства, ще изгуби там…

— В това и аз нямам никакво съмнение… Но той е много ожесточен…

— Аман, съветвай го да отвори тоя процес. Прекрасен случай да поощавя още моята патка.

— Добре. Ще го повдигнем. Аз ти се отплащам и ти доставям една победа бляскава. Видиш ли? Нашето е: „Сговорни калугери в сряда месо ядат.“

— Благодаря… Но вие с госпожата ще бъдете на Горна баня! Ще ви се надявам там.

— Тъкмо на десет часа в неделя заранта. Само ти днес се много разглаголствува, байно, и си позволи одеве такива деликатности…

— Аз отговарях на твоите… Нашата професия е такава. Каикчи-кавгасъ.

Двамата се изкискаха.

— Ние плачем на чужд гроб, разбира се — подзе Зарговият защитник; — какво ми е мен, да си правя лоша кръв за чужди бабини деветини? Ние сме като докторите: колкото боли тях сърце за клиентите, които уморяват, толкова и нам чини тровенето на нашите. Ние за очи колкото, джавкаме се… „Каквото сърце боляло, таквиз и сълзи проляло…“ Но представи си тия хаплювци вземат за сериозно нещо нашата врява! Ти колко мислиш да отпънеш от твоя, за да го защищаваш по новия процес? Виж, ти ще го избавиш от „шест години затвор…“ Дяволо! Искам процент от онова, което ще получиш… Инак няма да съветвам преследването.

— Не шавай де: що е попово, то е готово…

Заргов се отстрани от портата. Той се запъти към изхода на коридора, като търсеше с поглед някого. В това време се зададе срещу него от другия завой, който правеше коридорът, противникът му Юрданов. Лицето му беше пребледняло от злоба. От три години как се влачеха по съдилища, колчем случайно се срещнеха, погледите разменяха мълчаливо искри от дълбока омраза и ярост дива. Те и сега бяха бледни от гняв и устните им трепереха.

Заргов решително пресрещна Юрданова.

— Юрданов! Предлагам помирение на каквито щеш условия! — каза му той и му подаде ръката си.

— Господин Заргов, благодаря, вие взехте думите ми из устата… Аз имах да ви направя същата молба… — каза Юрданов и стискаше крепко подадената десница.

Те се гледаха и двамата взаимно учудени от добрата си воля и готовност за помирение.

— За да си обясните защо аз пръв правя тая постъпка и толкова късно — каза Заргов, — трябва да ви обадя един извънреден случай: сега, като стоях там, чух през тая порта…

— Аз пък чух през другата… — пресече го Юрданов. — Ела да идем у дома.