Читать «Двамата странници» онлайн - страница 3

Щом чул за чудодейната роса, шивачът извадил кърпичка от джоба си, напоил я с роса и си изтрил очите. В същия миг той видял как слънцето се показало иззад планината, как осветило в далечината огромния царски град със здрави порти и стотици кули, как заблестели на островръхите покриви златни шпилове и златни ябълки. Шивачът извадил от джоба си игла и се опитал да вдене конец в ушенцето й. Успял и сърцето му заподскачало от радост. После той метнал през рамо празния си чувал и продължил по пътя, като весело си подсвирквал.

Скоро шивачът видял младо жребче, което тичало из полето. Хванал го за гривата и понечил да го възседне, за да стигне по-бързо до града.

— Мили шивачо — казало жребчето, — пусни ме, аз съм още младо. Даже и толкова слаб човек като теб може да ми прекърши гърба. Пусни ме да потичам още на свобода. Един ден ще те възнаградя за това.

— Е, добре — отвърнал шивачът, — ще те пусна. Ти наистина още не си събрало сили.

Шивачът го шибнал леко със сухата си пръчка за довиждане, а жребчето весело се понесло из полето.

А да знаете на шивача колко му се искало да похапне. От предишния ден не бил ял нищо. Видял слънцето, видял тревата, а в устата си нямал и трошица хляб.

— Ще изям първото нещо, което видя и става за ядене — казал си той.

И ето че видял един щъркел, който крачел важно по ливадата.

— Стой! — извикал шивачът и го хванал за единия крак. — Не знам дали месото ти е вкусно или не, но съм толкова гладен, че ей сега ще ти откъсна главата, ще те изпека на огън и ще те изям!

— Не ме убивай — казал щъркелът. — Ако ме пощадиш, един ден ще ти се отплатя за това.

Шивачът помислил малко и рекъл:

— Е, добре, дългокраки приятелю, ще те пощадя.

Щъркелът подвил дългите си нозе, издигнал се нагоре и отлетял.

„И все пак какво да правя — помислил си шивачът. — Все повече и повече ми се иска да ям. Но ако срещна по пътя нещо подходящо, непременно ще го изям.“

Изведнъж той съзрял едно езеро. В езерото плували две патета.

— Точно вие ми трябвате — казал шивачът и уловил едното. Тъкмо се канел да му пререже шията, когато иззад камъша излетяла старата патица със силни крясъци и започнала да се моли на шивача да се смили над бедните й дечица.

— Ах — казала тя, — помисли си колко тежко щеше да й бъде на майка ти, ако някой ти прережеше гърлото пред очите й!

— Добре, няма да докосна децата ти — рекъл добродушният шивач и пуснал патето във водата.

Накрая той видял край пътя старо хралупато дърво. От хралупите от време на време излитали диви пчели.

— А ето и награда за добрината ми! — зарадвал се шивачът. — Сега ще си похапна мед.

Ала в този миг от кошера излетяла пчелата майка, зажужала страшно и проговорила:

— Ако само докоснеш рояка и разрушиш кошера, ще забием в тялото ти десетки хиляди остри жила — все едно че ще те бодат с нагорещени игли. По-добре ни остави на мира и си върви по пътя, а когато дойде време, ние също ще ти сторим добро за това.