Читать «Даровете от земните хора» онлайн - страница 2

Всяка една от двете планети щеше да спечели и никоя нямаше да загуби.

И това беше нощта, когато Земята правеше своя първи опит. Следващият полет на ракетата с хора на борда или поне с един човек щеше да бъде през новото противостоене след четири земни години или приблизително две марсиански. Марсианците знаеха това, защото техните екипи от телепати бяха в състояние да доловят поне някои от мислите на земните хора, достатъчно, за да разкрият техните планове. За нещастие при това разстояние връзката беше само еднопосочна. Марс не можеше да изисква от хората на Земята да ускорят своята програма, нито можеше да ги уведоми за състава на почвата и за атмосферата на планетата, което би направило този предварителен полет излишен.

Тази нощ Ри, вождът (както най-приблизително можеше да се преведе марсианската му титла), и Кии, неговият административен помощник и близък приятел, седяха и размишляваха, очаквайки предстоящото събитие. След това те вдигнаха тост в името на бъдещето, пиейки една течност на базата на ментол, която имаше върху марсианците ефект, подобен на този на алкохола върху хората на Земята. После се изкачиха на терасата, в която се намираха. Те гледаха на север, където трябваше да се спусне ракетата. Звездите блестяха ослепително и без да трептят.

* * *

В обсерватория номер 1 на Земната Луна стоеше Рог Евърит. Без да отклонява поглед от телескопа, той заяви победоносно:

— Каква експлозия, Уили! А сега, след като промием филмите, ще научим още нещо за тази стара планета Марс.

После, тъй като нямаше какво повече да се гледа, той се изправи и тържествено се ръкува с Уили Сангър. Това беше един исторически момент.

— Надявам се, че ракетата не е убила никого. Искам да кажа някакви марсианци. Рог, дали тя попадна точно в кратера Големия Сиртис?

— Почти. Струва ми се, че падна може би на около хиляда мили встрани, на юг. А това е много голяма точност след полет на 50 милиона мили. Но, Уили, ти наистина ли мислиш, че там има марсианци?

Уили се замисли за секунда и след това каза:

— Не.

Сега той беше прав.

Информация за текста

Fredric Brown

Earthmen Bearing Gifts [= Contact], 1960

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/251]

Последна редакция: 2006-08-10 20:37:24