Читать «Даниел Щайн, преводач» онлайн - страница 290

144

„Шин“: предпоследната буква от еврейската азбука. Графически, шин се състои от буквите йод, вав и заин, написани подред. Едната символизира висша сфера на духовността, втората е каналът, вливащ тази духовност в нашия свят, и заин е символ на започващата с нея дума „зан“ — обезпечаващ, даващ жизненост (на духовната основа на съществуването, жизнеността на света), чийто смисъл е пряк намек за Бога-Творец, (по „Тайны еврейского алфавита“, Д. Палант). — Бел.ред.

145

Рядко психическо разстройство, вид мания за величие, при туристи в Йерусалим, които си въобразяват, че са въплъщение на библейски герои и имат божествени и пророчески сили, с възложена специална мисия за спасение на света. За 13 години наблюдения на синдрома в болницата в Кфар Шаул били регистрирани 1200 поклонници с тежки психически проблеми, предизвикани от посещението на Йерусалим. През последните години средно около сто души проявяват този синдром, на фона на два милиона туристи все пак това се счита за относително малко, споделят психиатри (по данни за 2011 г.). — Бел.ред.

146

Пулса де-нура („макат еш“, от арамейски: „огнен удар“; еврейско проклятие, което идва от древността и работи до ден-днешен) е метафора в Талмуда и изобразява „болезнено наказание на нефизическо ниво“. По своята същност проклятието представлява словесна конструкция, насочена да причини вреда на конкретна личност, семейство, дом и т.н. Както обяснява равин Моше Зев Пизем („Русская народная линия“, VI.2014.): Този обред отделя душата на човека от тялото и е опасен и за провеждащите го, ако техният довод не е истинен, могат да умрат мъчително. Прави се в изключителни ситуации и само срещу някой, който твори зло срещу еврейския народ. „Не работи“ върху не-евреи, слепи и глухи.

В интервю раби Йосеф Даян (в романа името е променено) и публициста-общественик Авигдор Ъскин споменават свое участие в проклятието срещу двама премиери на Израел — Ицхак Рабин (1995) и Ариел Шарон (2005). Ъскин твърди, че лично е организирал „пулса де-нура“ срещу Рабин. Месец след обреда премиерът е убит. По-малко от половин година след този за Шарон той изпада в кома, която трае 9 години, до смъртта му на 11.01.2014 г. (Пульса де-нура. Ru.Wikipedia). — Бел.ред.

147

Действителният прототип на героя от романа е Освалд Руфайзен, с монашеско име — брат Даниел; род. през 1922 г. (рожд. име Шмуел; Самуел) в Живец, Галиция, днес Силезийско воеводство, Полша — поч. на 30.07.1998 г. в Хайфа, Израел. Баща — Елиас, майка — Фани, по-малък брат Леон (изр. Ари, след като заживява там). Спасява от гибел стотици евреи в гр. Мирск (в романа: Емск). Онези, които са събрани на площада и разстреляни преди неговото идване в Мирск, намират смъртта си на 9.11.1941 г. При бягството си се спасява в манастир при игуменката Бартковяк. Заминава за Израел (1961 г.). Става монах-кармелит. До кончината си живее в манастира „Стела Марис“ в Хайфа и е пастор в общината на евреи-християни „Св. Яков“ при католическия храм „Св. Йосиф“ в Хайфа. Голям обществен отзвук предизвиква съдебното дело и обжалването по молбата на Руфайзен за израелско гражданство по Закона за завръщането. Описва сам одисеята си в „Автобиография“, публ. в Полша под ред. на проф. д-р Бенигнус Йозеф Банат, известен историк от Ордена на босите кармелити. — Бел.ред.