Читать «Дайрето на Долния свят (= Зелената кутийка)» онлайн - страница 2

Какво е това енергия? Споменатият по-горе речник предлага такова обяснение: „Енергия — способност на дадено тяло, вещество и т.н. да извършва някаква работа или да бъде източник на сила, която може да върши работа.“ Прилага се пример: „Той дълго живееше с мисълта да използва енергията на един бурен поток в тайгата, за да получи евтини кафяви въглища. Шишков, Угрюм-река.“

Трябва да кажем, че ние живеем с една малко по-друга мисъл. Нас ни навестяват най-различни идеи: по-късно ще споделим някои от тях. А сега нека се върнем към обсъждането на понятието „енергия“, от което ни отвлече глупавият навик да говорим наведнъж за всичко на света. Лесно се вижда, че под приведеното определение попада най-широк кръг феномени: присъствието на съкращението „и т.н.“ показва, че енергия могат да притежават не само телата и веществата, но и всичко способно да въздейства, в това число събития, съвпадения, идеи, изкуство — струва ли си да продължаваме този списък? А самата енергия е точно способността за въздействие, измерена, когато въздействието е направено.

Ние вече почти се приближихме към Дайрето на Долния Свят и молим за още малко търпение читателя, който сигурно вече се е уморил до смърт от нашите брътвежи.

Да се умориш до смърт… Колко е странна все пак нашата идиоматика — едно битово състояние е преплетено в нея с най-страшното, което очаква човека. Как да примирим духа си с неизбежността на смъртта? За този въпрос традиционно са загрижени най-добрите умове на човечеството, което лесно се потвърждава дори от нашето насочване към темата. Да разтворим още веднъж цитирания речник:

„Смърт… 2. Прекратяване съществуването на човек, животно.“

Първото определение ние не прилагаме, тъй като там се среща една плашеща дума (гибел). Както е забелязал албанският хуморист Гайдур Джемалия, дори същество, победило смъртта, се оказва напълно беззащитно пред гибелта. Тук между другото възниква интересен проблем — откъде се взема страхът? В нашите души ли възниква той? Или обратното, душата е само опосредстващо образувание (своеобразен отражател), пренасочващ обективно съществуващия в света ужас, завъртайки се към него под такъв ъгъл, че неговите адски проблясъци, отразявайки се от нещо в съзнанието ни, проникват в най-дълбоките слоеве на психиката? Откъде да знаем. Особено ни угнетява това, че можем дори да не разпознаем тези моменти и да понесем незабележими, но незарастващи и смъртоносни рани; нали се случва понякога тъй, че настроението изведнъж се разваля и човек го обхваща депресия, макар поводи за това сякаш няма никакви; така е и със смъртта, застигаща ни отвътре.