Читать «Да уловиш безкрая» онлайн - страница 4

— Ти си една отрепка бе! Отказал се от себе си и сам се съжалява! Мъж ми било това! При това — инженер! — захили се иронично тя. — Пък пасе овце! Ти си най-голямата овца в стадото бе! Тебе трябва някой да те зарита отзад, за да се събудиш! Разбра ли?!

Тихият дъждец мокреше зачервеното й лице, стичаше се на едри капки върху ризата и като я прилепваше до тялото, подчертаваше предизвикателно формите й. Велико пристъпи към нея и обхвана с длани лицето й. Дори не бе мечтал да държи в шепите си безкрая на равнината, заедно с една жена.

Сега го имаше, значи трябваше само да го задържи.

Информация за текста

Източник: Авторът

Разказът е публикуван първоначално в сборника „Синият кон“, издаден през 1997 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3080]

Последна редакция: 2007-07-04 21:10:01