Читать «Да настигнеш орела» онлайн - страница 2

Момчето си пое дъх. Върхарите на гъстата борова гора, над която плуваше, понякога откриваха долу тъмни бездни със скатове от мъхести клони; оттам полъхваше влажен мирис на гъби. Разбира се, че можеше да се гмурне и спокойно да изследва една такава „пещера“, но не, енергията му изискваше друг вид разред.

То рязко се стрелна нагоре и започна да се премята и преобръща, докато всичко зелено, светлосиньо и слънчево се завъртя пред очите му в едно многоцветно колело. Тогава легна по гръб.

Лека-полека светът застана на мястото си. Сега в него цареше тишина и покой.

Ослепителната белота на редките купести облаци мамеше погледа, но не беше това, което момчето търсеше. Вътре в облаците е влажно, студено и скучно. Облаците стават само за шумна игра на криеница, когато пред теб има толкова белоснежни, съблазнителни отдалеч пещери, безтегловни арки, причудливи мостове, но всичко това е неустойчиво, изменчиво и е нужно точно пресмятане, иначе облаковото скривалище изведнъж може да се разпръсне, и то в най-неподходящия момент. Да, да се играе там на криеница е чудесно! А и да се търсят дъги. Дъги там, разбира се, има много, но трябва да намериш най-великолепната, такава, че всички да признаят — по-хубава няма.

А едно време се страхуваше да лети. Във въздуха конвулсивно се хващаше за ръката на баща си. Смешно! Тогава беше едно глупаво дете. Спомня си, че и преди една година още беше глупав: мечтаеше с полет да пробие дъгата. Сега разбира какво е дъгата. „Чичо овчар жив залови стария сив вълк.“ Червено, оранжево, жълто, зелено, светлосиньо, синьо, виолетово, а всички заедно образуват бялата светлина! Е, още, разбира се, и ултравиолетово, инфрачервено… Всичко е много просто.

Обърна се настрана, лежа така известно време между небето и земята, докато не изпита желание за нови действия. Тогава забеляза рееща се в далечината птица. Птиците във въздуха са като скакалците в ливадата; отдавна вече, откакто порасна, не им обръщаше особено внимание, освен когато понякога с вик се втурваше из засада в някое ято кресливи врани. Постъпка, след която в къщи следваше усилено миене (враните цапаха точно) и огорчени упреци: „Колко пъти сме ти казвали — не плаши птиците; хубаво ли ще ти е на тебе, ако някой така те уплаши?“ Възрастните обичат всичко да усложняват и ако винаги ги слушаш, ще се наложи да стоиш абсолютно неподвижен. Те никога не се втурват в ятата на враните и не знаят каква бъркотия настава. Не е известно кой от кого трябва да се плаши, ятото разгневени врани може добре да те изподраска… Той по-добре знае, защото когато са били деца, нито баща му, нито майка му са летели във въздуха — тогава не е имало антигравитатори. Трудно е даже да си представиш как са минавали без тях.