Читать «Гърбушка» онлайн - страница 2

— Искам — довърши тя — да осъдим гарвана и да го хвърлим в тъмницата.

— Ще го хвърлим — отвърна паякът, — то е най-лесната работа, ами ти какво ще дадеш?

— Едно кринче жито.

— Малко е.

— Две кринчета.

— Добре, ще проводя колата си да вземе житото.

Мравката отиде, нагреба две кринчета жито, дето го беше събирала цели две лета от нива на нива, и с болка на сърце изгледа как паяковата кола отнася имотеца й.

Паякът написа тъжбата и заведе Гърбушка в съдилището.

Съдия по онуй време в мравкиното село беше един стар очилат гарван. Той дълго кълва думите на тъжбата, клъвна и две мухи, които от любопитство кацнаха върху законника, и тъй като гарван гарвану око не вади, издаде оправдателна присъда на виновния.

Гърбушка почна да плаче, ала паякът я утеши:

— Не плачи, бабо, ще те заведа при по-висок съдия.

— Кой е той?

— Магарето. То съди в окръжния град. Живее накрай града пред един цигански катун. Много е мъдро. По-мъдро е от Соломона.

— Хайде да вървим — обърса очите си мравката.

— Ще вървим, но мене пеш не ми се ходи. Имаш ли скътани пари да купим автомобил?

— Нямам — отвърна Гърбушка.

— Туй е лошото. Продай хамбара с храната си!

— Ох, господин адвокате, да го продам, ами дечицата ми, какво ще правят без храна?

— Лесна работа. Остави настрана децата си. Гледай само гарвана да намърдаме в тъмницата.

Склони глупавата мравка, продаде си хамбара, купи автомобила и замина на съд при мъдрия съдия.

Мъдрият съдия изслуша тъжбата на мравката и попита донесла ли му е някой армаган от село.

— Нищичко, господин съдия — забравила съм — рече мравката. В туй време, каран от двама стражари, влезе в съдебната зала гарванът, с изпотени от жегата криле и магарешки бодил в уста. Гарванът се поклони на съдията, сложи бодила на зелената маса и се дръпна назад. Съдията схруска магарешкия бодил и отвори лениво уста:

— Осъждам мравката на една година, задето е посмяла през тоя горещ ден да води на съд най-добрия гражданин от пернатото царство.

Лежа Гърбушка една година време. Мравчетата й гладуваха. Настръхнала излезе тя от тъмницата и отиде право при паяка.

— Няма ли — попита го тя — съдия по-голям и по-справедлив от магарето на тази земя?

— Има — отговори паякът, — но той е в Индия и се нарича? слон.

— Къде е тази Индия?

— През девет морета.

— Хайде да вървим там.

— Хайде — рече паякът, — ала трябва да купиш самолет. Продай си къщата и купи самолет!

— Ох, господин адвокате, ами дечицата ми?

— Лесна работа — отвърна паякът.

Продаде мравката къщата си, купи самолет, настани двете хилави мравчета на сушина под една гъба, да не ги кваси дъждът, защото нямаха вече къща, и отлетя с паяка към Индия.

Когато пристигнаха в страната, през която тече жълтата река Ганг, намериха слона и му разправиха за кражбата на гарвана. Слонът бърже написа заповед да доведат с мравкиния самолет виновния, проучи делото и осъди гарвана да върне през другото лятото, когато узреят нивята, просеното зърно на мравката.

Гърбушка най-сетне си отдъхна.