Читать «Гълъбът на прозореца» онлайн - страница 3
Йордан Йовков
— Тъй беше — още по-замислено каза Галунка. — Кога беше болен, аз му шетах. Веднаж отворих прозореца и кацна там един гълъб, един бял гълъб. На другия ден пак доде — занича навътре и гледа, гледа. „Дядо, рекох, виж гълъба, на хубаво е, ще оздравяш!“
— А той какво каза?
— Нищо не каза. Нищо не каза, но оттогаз насетне все ме караше да отварям прозореца и чакаше да доде гълъба. А като додеше, не снемаше очи от него. Как го гледаше!…
— Вески ден ли дохадяше?
— Не всеки ден. Но все се случваше да доде. А веднаж…
— Какво веднаж?
— Веднаж, както гледаше гълъба, дядо хаджи заплака. Видях как една сълза се изтърколи от очите му. След два-три деня се помина.
Чичо Митуш гледаше към земята и мълчеше.
— И какъв беше? — запита след малко той. Гълъбът, дето дохадяше, какъв беше?
— Гълъб… Бял, хубав гълъб, едър…
— Може да е бил същият — прошепна като на се бе ей чичо Митуш. — Може да е бил същият, дето го отървахме от ножа, от бабата. Аз одеве като че го видях на керемидите. Защо не, гълъба живеемного, може да е бил той. На тоя свят всичко може. Може — повтори той и взе да прибира триона и брадвата си.
Чичо Митуш си отиде към дама, Галунка и тя се прибра в къщи. Наближи обяд, слънцето припече повече, пчелите около цъфналия салкъм бръмчаха като че имаше рой. Тихо беше, по земята пълзяха тьмни сенки — явили се бяха посред чистата синина на небето бели пухкави облаци.
Галунка излезе на чардака. Изведнаж гълъбите се разхвърчаха и се пръснаха настрани. „Пак чичо Митуш ги плаши“ — помисли си тя, но в същия миг кокошките се разкрякаха, нещо изфуча, стрелна се отгоре и отведнаж сред двора, дето пищяха кокошки и токачки, Галунка видя голяма сива птица с големи крила. Тя позатрепка дваж-триж близо до земята и пак бързо като стрела се издигна нагоре.
Галунка изтича надолу по стълбите. Ястребът вече отлиташе. Силен гръм се чу откъм дама. Ястребът трепна с едното си крило, слезе малко по-ниско и пак тъй плавно, както по-рано, продължи да се отдалечава. От дама изскочи чичо Митуш, гологлав, с пушка, изтича на няколко крачки, споря се и се загледа подир ястреба.
— Да го убий чума, да го убий! — викаше Галунка. — Отде се взе таз гад, що пилета ми изяде Как се спусна… Докато го видя, се спусна И аз се уплаших… Да пукне! Тез пилета, дето ги яде на гърлото му да останат! Я виж ги пилетата… пръснали се като…