Читать «Гръмотевичния щит» онлайн - страница 2

Царицата започна да ражда в късния следобед на предния ден и посланикът нареди на слугите си да се подготвят за заминаване рано тази сутрин. Но ето, че още стоеше тук, в полунощ на втория ден, насред проветривия коридор. Не само, че обещаното бебе отказваше да излезе, но Хераклитос разбираше от изплашените погледи по лицата на хората около себе си, че предстои трагедия. Извикаха жреци на Асклепий, бога на лечението, и те бързо влязоха в царските покои, за да помогнат на трите акушерки, които вече се суетяха вътре. На двора долу слугите принасяха в жертва бик.

Хераклитос нямаше избор, освен да стои и да чака. Ако си тръгнеше, щеше да прояви огромно неуважение. Това го дразнеше неимоверно, защото когато бедната жена умреше, градът щеше да изпадне в траур и той щеше да е принуден да изчака няколко дни до погребението.

Видя, че една старица с ястребово лице го гледа.

— Колко тъжен ден — каза посланикът мрачно, опитвайки се да придаде на гласа си безкрайна мъка. Не я бе видял да пристига, но сега тя стоеше до него със строго изражение и се подпираше на дълга резбована тояга. Очите й бяха тъмни и свирепи, а бялата й невчесана коса обрамчваше лицето й като лъвска грива. Носеше дълга сива роба, а на гърдите й имаше избродиран със сребърна нишка бухал. Жрица на Атина.

— Детето няма да умре — каза тя. — Защото е била благословена от богинята. Царицата обаче ще умре, освен ако тези глупаци не ме извикат.

Един слаб, прегърбен жрец излезе от спалнята. Видя жената с твърдото лице и сведе глава за поздрав.

— Боя се, че краят е близо, Велика сестро — каза той. — Детето проби.

— Тогава ме отведи при нея, идиот такъв.

Хераклитос видя как лицето на жреца почервеня, но той отстъпи и й направи жест да го последва обратно в стаята. Корава стара врана, помисли си посланикът. После си спомни, че жрицата бе говорела за бебето като за нея. Гадателка значи… или просто си мислеше, че е такава. Ако беше права, значи чакането се оказваше още по-безсмислено. Кой се интересуваше дали едно момиче ще живее, или ще умре? А дори и да е момче, помисли си той мрачно, цар Ектион вече имаше двама силни млади синове.

Нощта се проточи и Хераклитос, заедно с двадесетината останали в коридора, чакаше неизбежния скръбен вой, който да възвести смъртта на царицата. Но после точно когато зората пукна, се разнесе плачът на новородено. Звукът бе толкова пълен с живот, че донесе на изтормозения посланик внезапна радост и повдигна духа му, което той не смяташе за възможно.