Читать «Гробниците на Атуан» онлайн - страница 72

— Дали ще ги измамя? — попита човекът. — Как ти стоят дрехите?

Момичето се огледа. Носеше кафява пола и жакет на селянка, с голям червен вълнен шал.

— О, това наистина си ти — извика Тенар, като се спря внезапно. — Това си ти, Гед!

С произнасянето на името му тя съвсем ясно го видя — мургавото белязано лице, което познаваше, тъмните очи. Ала там все пак стоеше светлоликият непознат.

— Не произнасяй истинското ми име пред другите. Аз също няма да произнасям твоето. Ние сме брат и сестра, идваме от Тенакбах. Смятам да помоля за някоя хапка вечеря, ако срещнем любезен домакин. Той я хвана за ръка и те влязоха в селото. На следващата сутрин поеха с пълни стомаси, след като се наспаха добре в един плевник.

— Магьосниците често ли просят? — запита Тенар на път през зелените поля, където пасяха кози и дребни петнисти волове.

— Защо питаш?

— Имаш вид на човек, свикнал с това. Просеше всъщност съвсем умело.

— Ами да. През целия си живот съм просил, ако погледнем по този начин. Знаеш ли, магьосниците не притежават много. Впрочем когато скитат, те нямат нищо освен жезъла и дрехите си. Другите хора ги приемат с радост и им дават подслон. И магьосниците наистина им се отплащат.

— По какъв начин се отплащат?

— Ето например тази жена от селото. Аз излекувах козите й.

— От какво страдаха?

— И на двете виметата им бяха възпалени. Аз съм пасъл кози като момче.

— Каза ли й, че си ги излекувал?

— Не. Защо трябваше да й казвам? Нима беше необходимо? След известно мълчание тя добави:

— Виждам, че магията ти не служи само за големи неща.

— Гостоприемството — отвърна той, — любезността към един непознат е нещо много важно. Разбира се, достатъчна е благодарността. Но за козите ми стана жал.

Следобед стигнаха до голям град. Беше построен от глинени тухли и заграден със стени като каргадските градове, с надвиснали зъбати стрехи, с наблюдателници в четирите краища и една-единствена входна врата, пред която чергари пасяха голямо стадо овце. Над жълтеникавите тухлени стени на повече от стотина къщи стърчаха алени керемидени покриви. Двама стражари с червенопери шлемове, напомнящи онези, които носеха служителите на Бога-крал, стояха пред вратата. Тенар бе мярвала мъже с подобни шлемове да идват веднъж-дваж в годината в Мястото. Те съпровождаха даренията на роби и пари за Храма на Бога-крал. Когато спомена това на Гед на минаване покрай стените, той каза:

— Виждал съм ги като момче. Те нападаха Гонт, идваха в моето село, за да грабят. Ала бяха прогонени. На брега, долу край Ар, стана битка. Много хора бяха убити — стотици, казват. Може би сега, когато е съединен пръстенът и Изчезналата руна е възвърната, не ще има повече такива набези и убийства между Каргадската империя и Вътрешните земи.

— Ще бъде глупаво, ако всичко това продължи — рече Тенар. — Какво би правил Богът-крал с толкова много роби?

Спътникът й сякаш се замисли за известно време:

— Имаш предвид в случай, че Каргадските земи покорят Архипелага? Тя кимна.