Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 5

— Жалко, че не успяхме да качим целия багаж и една част остана. Но в малкото ми пъргаво превозно средство няма място за куфари.

— Не се безпокой, скъпа Клеър. Утре ще изпратим човек да го прибере.

Свещеникът я хвана за ръка с почти бащински жест.

— Не можеш ли да останеш с нас сега?

— Бих искала, но при майка ми са дошли някакви хора от село, от аграрната комисия, някакви арендатори, които няма как да отпратим.

— А, добре! Една жена трябва да плаща някаква цена за това, че е стопанка на имение. Каква хубава вечер, нали?

— Прекрасна е! Когато идвахме от Халбъро, беше светло като ден.

Гласът й омекна, когато обърна глава с движение, което разчупи сянката на ужасната каска и откри чист и равен профил.

— Не беше ли хубаво, Стивън?

Той стоеше замислен — едно състояние, от което сега явно с усилие се измъкваше.

— Пътуването беше чудесно.

Но явно усети, че не беше изчерпателен, и си позволи да изрече една лекомислена фраза — нещо съвсем несвойствено за него.

— Но в един момент си помислих, че можем да настъпим газта и по-здраво.

— На Амбри Хил ли? — засмя се Клеър. — Не съм много по високите скорости. — Усмивката й просия за момент в сянката на портала. — Не трябва да ви задържам. Лека нощ. Елате ни скоро на гости… утре, ако е възможно. И се погрижете за простудената Керълин.

Когато тя си замина, Бъртръм обгърна с ръка раменете на сина си и го въведе в къщата.

— Радвам се да те видя у дома, Стивън. Знаеш ли… Е, как се раздели с Оксфорд? И как се чувстваш? Сигурно си гладен. Бягай да видиш майка си! След това ела на вечеря!

И докато Керълин, очите и носът на която се зачервиха от студения нощен въздух, се ровеше в чантата с книги, забравена на портала, а Стивън се изкачваше по стълбите, Бъртръм стоеше с поглед, отправен нагоре, изпълнен с бащинска привързаност, почти граничеща с екстаз.

Втора глава

След прекрасната вечеря, поднесена изискано от двете прислужници, чиято първична селска недодяланост беше шлифована от Керълин, свещеникът се разтопи от удоволствие и поведе Стивън към кабинета си. Пердетата от груба вълнена материя бяха спуснати и една чудесна печка, заредена с каменни въглища, бумтеше. Отоплението в жилището на пастора не можеше да се нарече съвременно, но камините и печките бяха достатъчни, а топливото в изобилие. Независимо от натруфените корнизи това беше една уютна и предразполагаща за разговор стая, наситена с весели тонове. Те уравновесяваха сумрачната свещеническа обстановка, подчертана от скрин с подвижна горна част, където се съхраняваха религиозните съчинения на Пъзи, църковният календар и сгънат пурпурен епитрахил. Две изтъркани кресла от кафява кожа бяха разположени от двете страни на камината. До едната стена беше изправена остъклена етажерка, а до другата стоеше ковчеже със саксонски монети, резултат от археологическите изследвания на свещеника. Над ламперията в стила на архитектите братя Адам имаше два ловни трофея — обработени с костите кожи, които се пресичаха под лисича муцуна.

В ранния следобед, когато се готвеше за срещата, Бъртръм се беше отбил в избата и сега с тържествен вид взе една прашна бутилка, която се беше наклонила, изправи я върху скрина, извади неумело ронливата коркова тапа и наля две чаши с портвайн. Беше умерен човек и се докосваше до алкохола само в редки случаи. Никога не беше пушил. Но повод като днешния си заслужаваше да бъде отбелязан в духа на истинската семейна традиция.