Читать «Грешницата от Лайм Риджис (Прелъстената от френския лейтенант)» онлайн - страница 2

Местното „зорко око“ — в Лайм, естествено, имаше такъв гражданин — би могъл следователно да заключи, че дамата и нейният кавалер са чужденци, и то изискани люде, на които острият вятър не може да развали удоволствието от разходката по вълнолома. От друга страна, ако фокусираше далекогледа си по-добре, въпросният гражданин би се усъмнил, че възможността да бъдат сами за тях е далеч по-интересна от архитектурата на бреговите съоръжения и по всяка вероятност щеше да отбележи, че що се отнася до външния им вид, това са хора с твърде изискан вкус.

Младата дама беше облечена по последна мода — 1867 година бе донесла нов повей: надигаше се бунт срещу кринолина и широкополите шапки. Окото зад далекогледа би могло да съзре пурпурна пола, почти дръзко тясна и… къса — под широкото зелено палто и над черните обувки, които стъпваха леко, се подаваха два бели глезена, над пристегнатия с мрежичка кок беше кацнала кокетна плоска филцова шапчица с вирната нагоре периферия и с изящно кичурче бели пера отстрани — стил в шапкарството, който жителите на Лайм нямаше да дръзнат да възприемат поне още една година. Мъжът беше малко по-висок, с безупречен светлосив костюм, с цилиндър в свободната ръка и със смело къси бакенбарди — година-две по-рано арбитрите на английската мъжка мода бяха обявили дългите за малко пошли, тоест смешни в очите на чужденеца. От днешна гледна точка младата дама бе облечена в твърде крещящи цветове, но по онова време светът преживяваше първата радост след родилните мъки от появата на анилиновите бои. И онова, което жените очакваха от един цвят — като компенсация за толкова много неща, изисквани от тяхното поведение, — беше яркост, а не дискретност.

Ала дори наблюдателят с далекогледа би останал съвсем озадачен от другата фигура върху тъмната дъга на вълнолома. Тя бе застанала в най-отдалечения му край, облегната, изглежда, о щръкналото дуло на старо оръдие, чиято разширена глава служеше за „пушка“. Беше в черни дрехи. Вятърът ги развяваше, но тя самата не мърдаше, впила взор в морето — същински жив паметник на удавниците, по-скоро митическа фигура, нежели частица от сивото провинциално ежедневие.

Втора глава

„През 1851 година в Англия е имало около 8 155 000 жени над десетгодишна възраст срещу 7 600 000 мъже. Тези цифри ясно показват, че макар викторианските девойки да са били предопределени за съпруги и майки, мъжете трудно биха стигнали за всички.“

Е. Ройстън Пайк, „Документи за животи на хората през златния викториански век“

„Ще разпъна сребристи платна, ще отплавам към изтока ален, ще разпъна сребристи платна, ще отплавам към изтока ален и любима навярно по мен ще ридае със вопъл сломен и любима навярно по мен ще ридае със вопъл печален…“ Народна песен от Западна Англия, „На разходка със Силвия бях…“

— Скъпа Тина, вече отдадохме почит на Нептун. Той ще ни прости, ако сега му обърнем гръб.

— И това ми било кавалер.