Читать «Гранична хижа» онлайн - страница 2
Иван Вазов
Войникът става и ходи назад-напред. Главата му стига до потона, до ниския потон на хижата. Сянката му шатри по стените и по пода като жива… Навън е вятър излязъл. Бучи, та тътне планината. През окното се вижда черно. Тъмно е като рог навън. А вятърът вее, халата реве и тресе слабите стени на колибата и през някакви отзевки клати пламъчето на лампата и разиграва сянката му. Но нещо изписка навън, страшно. Сякаш мечка реве от бърлогата си… Звяр ли е? Ослушва се. Не е звяр, вятърът е пак. Боже, каква хала, какъв шум! Сякаш скали се рушат навън… Ето Рада се изправя, изстисква с яките си ръце ризата… Пак се смее, нещо говори на момите… Пратила му много здраве по майка му… Колко още остава до уволнението му? Няма цели три месеца…
И той ходи назад-напред в бляна си, унесено.
Вятърът с бяс реве навън.
И откръшляци от момински смях се чуват в рева му.
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Мартин Митов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5030]
Последна редакция: 2008-01-26 17:10:00
