Читать «Граничари» онлайн - страница 3

Отначало бяха само тримата. После дойдоха опълченци и БОЙНИЦИ от другите постове, дойдоха други и от заставата. Сърбите се бяха спрели в едни хвойнови храсти, стреляха често, но по-напред не можаха ла се приближат. И през всичкото време на сражението Борис не се запря. Той присрещаше войниците, които пристигаха, водеше ги по най-безопасните пътеки, избираше им позиции, посочваше им де да стрелят. Той ходеше от една група при друга, стреляше сам, нареждаше, даваше заповеди. Повечето войници го виждаха за първи път. Белите навои с кръстосани върви показваха, че той е граничар, но под япанджака не можеше да се познае чинът му. Той беше спокоен, безстрашен и хубав в тая странна униформа. Не знаеха кой е, но всички му се покоряваха. Само ония, които бяха близо до бай Рангела, можаха да научат нещо повече за Бориса, защото всеки път, когато минеше наблизо, бай Рангел се обръщаше и му викаше: „Ама, Борисе! Господин младши! Не може тъй, легни малко, легни де! Ще те пребият!“…

Около хвойновите храсти най-после гърмежите се прекратиха. Блясъци не се виждаха повече. За късо време откъм сръбския пост се обадиха няколко пушки, но скоро замлъкнаха. Стрелбата се прекрати и от двете страни. Сражението се свърши, върхът беше запазен.

Настъпи такава тишина, че ясно се чуваха как удрят дъждовните капки п като че за първи път в тая нощ хвойните зашумяха. Двете кучета, които бяха се изгубили някъде, се мярнаха изново. Горе на самия връх лаеше Паша: три последователни басови звука и след малка пауза — четвърти. Това показваше, че има чужди хора, но те са далеч. Юда, като бяло петно, се мярваше из тъмнината и душеше отдалеч раниците.

Войниците бяха много сега. Загърнати в корави и мокри платнища, те бяха се събрали на голям кръг. З средата на тоя кръг беше Борис. Едната му ръка беше превързана, цяла обвита в бинтове и обвесена на гърдте. Той седеше на земята, наметнат, както по-ра-но, с япанджака си, и мълчеше. Около него ходеше бай Рангел, По бързите и нервни движения и по гласа се виждаше, че старецът още е развълнуван, но доволен н весел. Той разказваше на войниците всички подробности на сражението. Лулата му често припламваше и за минута огряваше лицето му: виждаха се гъстите му вежди и желтите мустаци, които стигаха чак до раменете. „Ама аз му казвах — говореше той, — Борисе, господин младши, легни, легни малко!… Нейсе, ще му мине, като да е на Юда.“

И той се наведе и поправи по-добре япанджака върху раменете на Бориса.

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Иван Иванов или Елина Мирчева

Публикация

Йордан Йовков, „Събрани съчинения в шест тома“, Том първи; „Български писател“, С. 1976. Под общата редакцията на Симеон Султанов.