Читать «Градът на часките. Слуги на уонките» онлайн - страница 108

Пътят за Кат минаваше през Мъртвата степ на юг, покрай Ойзаналайските планини, после извиваше на североизток, през степта Лок Лу, през Зхаркен, или Дивата пустош, над Аченкинския пролив до град Нерв и после отново на юг, покрай кхарчанския бряг, до Кат. Щеше да е истинско бедствие, ако въздухолетът се повреди над всяка една от тези точки преди Нерв. Сякаш за да подчертае тази мисъл, платформата отново се разтресе и неохотно възстанови нормалния си полет.

Денят отмина. Под тях се изниза Мъртвата степ, еднообразна сиво-кафява равнина, под бледото сияние на Карина 4269. По залез-слънце те прекосиха река Ятъл и цялата нощ летяха, озарени от розовото сияние на Аз и синкавото на Браз. На сутринта от север се появиха ниски хълмове, които бързо набраха ръст и се превърнаха в Ойзаналаите.

Късно същата сутрин се приземиха край неголямо езеро, за да попълнят запасите си от прясна вода. Траз беше неспокоен.

— Наблизо има зелени часки — посочи той една гора на около миля южно от тях. — Спотайват се и ни наблюдават.

Преди да напълнят резервоарите, от гората изскочи отряд от четирийсет зелени часки, възседнали бързоноги скакуни. Илин-Илан се забави при качването на въздухолета и Рейт бе принуден да я побутне. Анахо подаде тяга — вероятно премести твърде припряно ръчката, защото двигателят изпърпори жалостиво и платформата потрепери безпомощно.

Рейт изтича отзад, вдигна кожуха и стовари юмрук върху черния сандък. Стърженето изчезна и платформата започна да се издига, едва на метри от приближаващите се зловещи войни с техните триметрови мечове. Скакуните заковаха на местата си, зелените часки вдигнаха арбалети и пуснаха залп от железни стрели. Но платформата вече бе на стотина метра височина, само няколко стрели се удариха в корпуса, достигнали предела на своята траектория, и после паднаха обратно.

Изтерзаван от зачестяващи пристъпи на стържене и разтрисане, въздухолетът се понесе колебливо на изток. Зелените часки се втурнаха да го преследват, ала въпреки неистовия вой на двигателя и спорадичните пристъпи от машинна кашлица корабът скоро набра преднина.

Полетът стана почти непоносим. Рейт блъскаше черния сандък отново и отново, ала без осезаем ефект.

— Трябва да се опитаме да го поправим — заяви той на Анахо.

— Бихме могли. Но само след като се приземим.

— В степта? След като зелените часки са наблизо?

— Едва ли ще издържим още дълго във въздуха.

Траз посочи на север, където хълмовете се редуваха с високопланински плата.

— Най-добре да се приземим на някое от онези била.

Анахо изви платформата на север, което предизвика ново, още по-заплашително клатушкане, а носът започна да подскача като ексцентрична детска играчка.

— Дръжте се! — извика Рейт.

— Съмнявам се, че ще стигнем дори до първия хълм — промърмори Анахо.

— Зад него има удобно плато! — посочи Траз. Рейт забеляза, че зад хълма бе разположено подходящо плато с почти отвесни стени — въпросът бе дали въздухолетът ще издържи дотам.

Анахо снижи скоростта и сега те почти се рееха в небето. Въздухолетът преодоля бавно пропастта пред второто плато и се приземи върху него. Липсата на движение бе като тишина след оглушителен трясък.