Читать «Градинарят» онлайн - страница 2

— Тогава може би край езерото? — предположих. — Една-две тръстики биха подсказали, например, за малкото му постижения в живота.

— Прекрасно! — той направо засия. — Ето това се казва артистичен дух!

— Само че — прекъснах възторга му аз — след като се налага, бих искала да бъда напълно сигурна, че не си давам парите просто за един парцел край езерото.

— Но разбира се! — сините му очи чак се ококориха зад очилцата. — Можете да бъдете сигурна, че веднъж и завинаги…

— Така ме увериха — съгласих се. — Само че, според мен, завинаги е малко силно казано. Рано или късно все нещо се случва… Просто бих искала да науча повече за клиентите ви.

— О, разбира се, питайте!

— Онази… — огледах се. — онази смокиня например. Прекрасно гледана и е израсла в интересна форма.

— О, да. Един от шедьоврите ми. Сигурно сте чували за Йоргос Пантопулос…

— Корабният магнат?

— Същият. Съпругата му настоя за изкривено като съзнанието му, но пък типично южно дърво и ето я смокинята. Беше доста дебел, дори се притеснявах, дали няма да пречи на растението, но, както виждате…

— Лично ли го убихте?

— Винаги върша работата си лично. Ако ви интересува точният способ, нападнах шофьора на лимузината му и заех неговото място. Когато господин Пантопулос се качи в колата, му пуснах сънотворен газ, а в последствие, вече тук в къщата, му поставих и инжекция. Предпочитам тихите методи.

— Да, спомням си, беше преди няколко години — живо се намесих аз. — Шофьорът беше намерен в безсъзнание, полицията поддържаше версията, че Пантопулос е отвлечен за откуп, но похитителите така и не се появиха…

— Да! — той се изкиска. — А междувременно вече шеста година въпросната личност почива в мир в корените на това дърво…

Нищо повече не ми трябваше. Бръкнах в джоба си и мило му казах:

— Не мърдайте! Вие сте арестуван…

Изпратих с поглед полицейската кола. Той се беше обърнал към задното стъкло и също ме гледаше — и обвинително, и умолително. Не се беше съпротивлявал нито при ареста, нито когато го качвахме в колата. Само беше промърморил:

— Градината ми… моля ви!

И ето, колата зави зад ъгъла…

— Добре се справи! — Бърт, партньорът ми, ме потупа по рамото. — По едно време чак се притесних, че няма да се разприказва. Доста се забавихте…

— Трябваше ми ясно признание! — въздъхнах. — Не винаги е лесно. Пък и градината…

— Прекрасна градина! — съгласи се Бърт. — Трийсет години се е грижил за нея, а сега ще дойдат булдозерите и господ да ни е на помощ само като си помисля какво ще намерим под всеки един храст…

Кимнах. Жалко за градината — и едно на нула за нас. Но мислите ми все се връщаха към жълтата акация, розовия храст, смокинята на Пантопулос, парцела с детелина и цветчета… и към мъжа ми, който сутрин не ме забелязва, зачетен във вестника, а вечер не ме забелязва, загледан в телевизора… Да расте тревичка върху някой — каква прекрасна мисъл!

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1883]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:54