Читать «Госпожата му» онлайн - страница 3

— Стражар! Фани тогова и го арестувай!

Но като не видя стражар тука, той се спусна към непознатия господин, дръпна му ръката от лакътя на плачущата жена и му каза:

— Безобразник!

— Да ми плати, господине! Двайсет и седем наполеона искам! — извика непознатият.

— Каквото имаш да искаш, искай го от Беберова, но е подло да маскариш жена му.

— Кой Беберов? Никой берберин не познавам!… Аз нея знам… Защо напусна дюкяна ми! Защо се крие?

Олухин го изгледа втрещен.

— Какъв дюкян? Ти си пиян!

— Напусна шантана ми в София, господине, тя е певачка моя!… Серена Фелдинг! От Влашко я доведох!

Госпожа Беберова се скри в стаята си разплакана и се заключи.

* * *

Високопоставеният чиновник Олухин още същата вечер изчезна от Банки заедно с идилията си. Серена Фелдинг се прибра пак в кафе-шантана и услажда до среднощ с песните си и усмивките си веселите гости на заведението.

Олухин, който е умен човек, има такта засега да не преследва и честния, познатия и предания Беберов. Той реши да му намери после цаката…

Не знам дали мисли да ходи идущето лято на Банки.

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Надежда Владимирова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5022]

Последна редакция: 2008-01-25 13:00:00