Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 74

Пиколото излезе да го посрещне и Фийлд отново се почуди какво ли е да си един от най-богатите хора в Шанхай. Представяше си стаите в „Катей“ като по-модерни от тези в шанхайския клуб, обзаведени с кожа и стъкло. Беше чувал, че там крановете на чешмите били златни. Знаеше се, че вътре човек може да получи всичко в стаята си.

Той погледна тесния коничен покрив и терасата около него. Някои от гостите стояха облегнати на парапета и гледаха към реката. Зад колата на Грейнджър спря друга и от нея слезе жена с кремава пола. Тръгна към хотела и шофьорът я последва с кутия за шапки в ръка.

Фийлд реши да влезе и да разгледа. Кимна на пиколото, като почти очакваше, че ще го спре. Не беше свикнал с такова обкръжение. Вътре беше прохладно, мраморният под — безупречно чист. Той бавно мина по дългия коридор между саксии с декоративни растения и влезе във фоайето.

Както очакваше, беше модерно, с балконче над летящата врата към стаите и таван с позлатени орнаменти. На стената зад рецепцията висяха цял ред часовници, показващи часа в различни градове.

Вниманието на Фийлд бе привлечено от привлекателна руса жена, седнала в един фотьойл. Смееше се заразително и му напомни за Лена Орлова. Кавалерът до нея беше Грейнджър.

— Мога ли да ви помогна? — попита едно пиколо.

— Ами… — Младият детектив отстъпи няколко крачки, за да не бъде забелязан. — Не. Просто търсех един човек, но го няма. Благодаря.

— Искате ли да оставите съобщение?

— Не, благодаря.

Фийлд излезе, пресече улицата и мина покрай сградата на митницата.

Момичето в хотела сигурно бе от любовниците на Грейнджър.

Фийлд се нуждаеше от пари, но в хонконгско-шанхайската банка имаше много хора. Таванът на главния салон бе с пищни витражи. Покрай стените бяха наредени статуи в древноримски стил. Три от тях носеха надписи: „Сапиенция“, „Фидес“ и „Пруденция“ — мъдрост, доверие и предпазливост.

Отляво мъже и жени се бутаха пред две големи черни дъски. Върху едната бяха написани цените на ценните книжа при затварянето на борсата на Уолстрийт. На водещо място бяха „Бодуин Локъмотив“ и „Ридинг“. Малки плюсове показваха, че акциите на двете фирми са имали леко покачване през деня. На другата бяха представени цените на шанхайската фондова борса. До всяка от дъските стоеше по един служител, който изтриваше цифрите и записваше нови стойности, диктувани им от друг колега в дъното на помещението.

Фийлд погледна часовника си. За срещата с Капризи и Чен в Централната библиотека беше рано.

Редът му наближаваше. Дребен китаец, чиято глава едва се показваше над гишето, спореше с касиерката. Фийлд заразглежда таблото с валутните курсовете, закачено зад решетката на гишетата.

Когато обслужваха човека пред него, младежът взе бележка и я попълни за теглене на трийсет шанхайски долара. Отново погледна таблото с курсовете и се опита да изчисли заплатата си в британски лири.

Щом му дойде редът, Фийлд се усмихна на чиновничката и й подаде бележката.