Читать «Гонка-вихрогонка» онлайн - страница 2
Елин Пелин
Трепнал конят, разиграл се, под крака му искри хвърчат. Подскочил той скок нечуван — до царските високи чардаци. Щурчо прострял ръка и бързо взел скъпоценния пръстен от пръста на царската дъщеря, после минал край братята си, шибнал ги с копринения си камшик и изчезнал като светкавица.
Отишъл Щурчо в полето, пуснал Гонка-вихрогонка, набрал гъби и се върнал у дома.
Гледат братята му — едната му ръка вързана.
— Какво ти е, Щурчо? — питат го те.
— Гъби брах, о трън се одрах — отговорил Щурчо и се заврял до огнището.
Братята му почнали да разправят какво било на царския празник, какъв непознат юнак пристигнал и как грабнал пръстена от царската дъщеря. Щурчо слушал-неслушал, дощяло му се да види пръстена, отвързал си ръката да погледне. Току-що повдигнал превръзката — и къщата цяла светнала.
— Ей, Щурчо, недей си игра с огъня — викнали му братята. — Всичко ти е наред, та гледай и къщата да запалиш.
Минали се три-четири дена и от царя дошло известие: целият народ на гости да му иде, малко и голямо, богати и сиромаси. Който не отиде, главата ще му вземат.
Нямало що да се прави. Отишли всички, отишъл и старецът с тримата си сина. Събрали се всички, насядали на голяма трапеза: ядат, пият и сладки приказки приказват. Най-после се явила царската дъщеря, сама да им поднесе мед. Обиколила всички ред по ред, човек по човек, дошла и до Щурчо. Гледа — дрешките му бедни, а той цял прашен, лицето му само сажди и пепел; косите му невчесани, едната ръка вързана.
— Защо ти е вързана ръката, момче? — попитала го царската дъщеря.
— Одраскан съм, царице! — едвам продумал Щурчо.
— Развържи да видя — заповядала царската дъщеря.
Щурчо отвързал ръката си, а на пръста светнал като вечерница нейният пръстен — та всички замижали от ослепителна светлина.
Царската дъщеря го хванала за ръката, завела го пред баща си и казала:
— У този ми е било щастието, татко.
Тогава слугите отвели Щурчо в царските бани да се окъпе и умие, облекли го в златни дрехи — и той станал такъв хубавец, че сам баща му не можал да го познае.
Скоро направиха сватбата и гостиха цял свят. И аз бях там, мед и вино пих, по брадата ми като река се ля, а в уста ми капка се не вля.
Информация за текста
Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, март 2009 г.
Издание:
Елин Пелин. Съчинения в шест тома. Том пети.
Издателство „Български писател“, София, 1978
Под редакцията на: Тодор Боров, Кръстьо Генов, Пеньо Русев
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10981]
Последна редакция: 2009-03-26 00:20:00