Читать «Годината на Кобрата» онлайн - страница 6

— А, да, а ти си ги унищожил, нали така?

— Трябваше, за да предпазя любимите си хора.

— Това ще рече твоя слуга Джарка и Мерт, съпругата му. Те произхождат от хабиру. Къде се намират сега?

— Мъртви, надявам се, далеч от пипалата ти.

— Да се върнем на групата от Ахмин — смени гладко темата тлъстият писар. — Хабиру се заселили в града Ахмин. Станали знатни благородници, по-големи египтяни от египтяните и служели на бога на града. Как му беше името? А, да, Мин, богът на плодородието. Тайно обаче — присви очи той, — тайно обаче хранели мечти за Единствения бог и месията, който ще ги освободи и ще им даде собствена земя от мляко и мед.

— Поне някои от тях — отвърнах аз и се опитах да овладея паниката си, — най-вече царица Тийи — истинска красавица, която привлякла вниманието на Аменхотеп III Великолепни. Той бил толкова омагьосан от нея, че отказал да се ожени за която и да е чужда принцеса. Тийи станала неговата Велика царица. Родила двама синове и три дъщери, от които единствено Ех… — спрях се навреме. — Единствено Великия еретик оцелял до по-напреднала възраст. Бащата на Аменхотеп винаги е бил против женитбата на сина си за Тийи, както и всички жреци на Амон в Карнак и Луксор. Те знаели за легендите за хабиру, за техния Единствен бог и мистериозния месия.

— И Тийи донесла всичко това със себе си при женитбата си за Аменхотеп?

— Да, скрито зад идеята за Атон, Слънчевия диск, който се издига в цялото си великолепие. По това време Атон вече е бил приет като бог в Египет; Тийи просто доразвила идеята. Аменхотеп с радост приел това, както и всичко останало, свързано с нея.

— И тогава се родил Великия еретик.

— Да, родил се със странно лице и крайници — жреците го нарекли Гротескния.

— Той наистина е бил странен — замисли се главният писар. — С онова тясно лице и издължена челюст, странни очи, с женствени гърди и ханш. Виждал съм рисунките. Или поне онези, които са запазени — въздъхна той.

— Мислех, че вече всички са унищожени, както и статуите, гравюрите, молитвите и дори градът му.

— Всички са изровени, макар че някои успяха да ни се изплъзнат — вдигна чаша ябълков сок и отпи внимателно. — Същото се отнася и до един-двама души, като теб самия. Моля, продължавай. Говореше за Гротескния.

— Жреците искаха да убият Великия еретик още при раждането му. Тийи успя да ги склони да го пощадят и го отгледа, като скришом го учеше на тайното знание за Единствения бог — направих физиономия. — Не беше трудно. Великия еретик мразеше жреците на Амон, както и баща си, който го бе отхвърлил. Сприятелихме се. Аз му помагах да унищожи враговете си и да, подкрепях го и като фараон.

— А ударът срещу Тива и жречеството на Амон? Опозоряването и падението на министрите на баща му? Преместването в Ахетатон, Града на Атон?