Читать «Годен за военна служба» онлайн - страница 2

— Не чувам. — каза наборникът глухо.

— Какво се правиш на интересен бе? Я говори нормално, защо си кълчиш толкова странно гласа? И защо така си се втренчил в мен? Да не си… Леле, да не би да искаш да помисля, че си с обратна резба, че да те освободя от твоя дълг и твоята чест да служиш на Родината!

— Не чувам. Чета по устните…

— Какво четеш по устните? Май наистина си обратен, а? Да не искаш да обърнеш резбата на всички пушки на Великата ни отечествена войска?!

— Не мога да чувам заповедите.

— Кой ти каза на теб, че не можеш да чуваш заповедите? Дай да пробваме. Ми-р-р-р-р-но!

Лекарят изстреля думите толкова бързо, че наборник Глушков не успя да улови движенията на устните му.

— И се правиш, че не чуваш, а?! Я мирно!

— Извинявайте, но говорите много бързо.

— На всичко отгоре си позволяваш да отговаряш на по-висшестоящ от теб! Не са ли те възпитавали, нехранимайко, с нехранимайко!? Ако бях с пагоните вече да съм ти набил канчето! И така, какъв войник искаш да бъдеш?

— Не чувам.

— Стига де! Не чувам, та не чувам! Като не чуваш, да не би да не виждаш?

— Не.

— И не виждаш?! А знойната медицинска сестра с гърдите под високо налягане и сладки устни виждаш ли я?

Глушков затърси медицинска сестра в празната стая.

— Не виждал, а? Какъв да те пишем? Избери си: артилерист или парашутист, че на теб тъпанчетата не могат да се спукат от промяната в налягането. Следващият!

Безръков изрита леко вратата и плахо влезе в Стаята за мъчения.

— Давай си военната книжка да те видим и тебе.

Наборникът я стискаше между зъбите си.

— Ти куче ли си или смел защитник на Родината?

Смелият защитник изплю книжката пред лекаря.

— Уф, как си я олигавил… Вземи ти да я отвориш — няма да ти пипам лигите я…

Младежът виновно гледаше към земята.

— Къде си си прибрал ръцете? Пъхай ги в ръкавите? Пълнолетен ли си, наборник…? Казвай де? Доложи!

— Наборник Безръков.

— Психиатрите от съседната стая освидетелстваха ли те, че се държиш като питомник от детската градина? Или ръцете ти са в усмирителна риза? Психически оплаквания, ако си имал, трябваше там да си ги кажеш. При мен са физическите. Нещо да те боли? Телесни оплаквания да имаш?

— Нямам ръце.

— А, това ли било. Затова ли ръкавите ти са празни?

— Да…

— Нищо де, не се притеснявай. Ще намерим и за теб военна длъжност за Родината.

— Но… Как ще държа автомата?

— Автомата, автомата… Всички снайперисти искат да стават!? Има едни нови танкове, дето се управляват с педали. Честито, наборник…

— Безръков.

— Ще служиш на Отечеството като танкист.

— Но аз съм висок 2 метра!?

— Аз като съм 1.60 та какво? Надуваш ли се? Като влезеш в армията, мъжете ще направят и от тебе мъж и ще се научиш да държиш самочувствието си зад зъбите. Следващият!

Инвалидна количка с електрическо задвижване се промуши през вратата.

— Много си нисък бе? С какво са те хранили вашите? — попита лекарят и взе книжката от налакътника на количката. — Наборник Безкраков, някакви оплаквания? — продължи вежливо той.

— Нямам крака.

— Нямаш, значи не те болят?