Читать «Говорещият кон» онлайн - страница 9

Така се гаври с мене насън, макар напоследък да нямам чувството, че спя много.

На късите разстояния, между малки и големи градове, циркът се придвижва с фургони. Теглят ги другите коне. На мене Голдбърг не ми разрешава, което също поражда тревожни мисли в главата ми. На по-дългите разстояния, между два големи града, ние се превозваме с цирковите влакове на бели и червени райета. Аз си имам бокс в един от товарните вагони заедно с няколко неговорещи коня, с гриви, заплетени „фантазе“ и с подкастрени опашки, всичко това заради номера с ездата без седла. Нито един от нас не се интересува особено от другия. Те мислят, ако изобщо могат да мислят, че кон, който говори, чисто и просто се перчи. Единственото, което знаят, е да ядат и да пият, да пикаят и да серат. Не си разменят и дума помежду си. Нямат нито тъпи, нито добри хрумвания.

След дългите железопътни пътешествия обикновено ни се полага свободен ден, без представление, а Голдбърг става мрачен, когато нямаме нито сутрешно, нито вечерно представление. Рано сутрин след дългото пътуване с влака той залюбва отново бутилката и започва да ми чука отвратителни морзови забележки и заплахи.

— Абрамовиц, мислиш прекалено много, кому е нужно? Освен това мислите ти прозират, а ти дори не знаеш, от което следва, че и мислите ти не го знаят. Казано другояче, не ставай прекалено честолюбив. Кажи ми например какво мислиш в момента?

— Отговори и въпроси, господарю, предимно нови, за да си осъвременим номера.

— Глупости, нямаме никаква нужда от нови, и така номерът е прекалено дълъг.

Той би трябвало да знае въпросите, които всъщност си задавам, макар че е по-добре да не ги знае.