Читать «Глупавият Шишо» онлайн - страница 2

Гарваните разтвориха човките си, грабнаха сабите си и се втурнаха. Превариха Шишо.

— Стой, не мърдай!

Шишо спря.

— Хайде тръгвай напреде ни да те водим при царя! — заграцаха те и почнаха да махат сабите си.

Шишо не им отвърна нищо, ами се наведе, грабна като камъче и го хвърли срещу царските войводи. Гарваните се дигнаха и побягнаха по-бърже от вятър, като изтърваха от страх сабите си. Шишо се наведе и що да види: то не било саби, а пачи пера.

Като чу щъркелът как са я свършили юначните му войводи, мигом полетя към синята гора. Намери кълвача и му заповяда да удари барабана и да събере на съвет болярите му. Кълвачът забарабани:

— Дето да са болярите, тука да дойдат!

Зашумя тъмната гора. Чу се тропот на коне, рев на автомобили и шум на самолети. От всички краища се втурнаха болярите към царския дворец. Най-напред пристигна един стар очилат бухал на файтон с бели коне. Подир него стърчиопашката слезе от самолет. Стърчиопашката пристигна от чужбина. Тя беше министър на външните работи. Подир нея на син автомобил пристигнаха два надути пауна със зелени пера и влязоха важно в двореца. Най-подир се явиха три пуяка и едно орехче. А до прозореца на един клон клекна катеричката да ги подслушва.

Насядаха царските боляри в тронната зала и почнаха да се прозяват в шъпите си. Тогава щъркелът стана прав и им разправи за ръжената питка на Шиша и копривената чорба. Попита и чорбата.

Пръв се дигна единият пуяк и рече:

— Да го излъжем, като му дадем едно перо от пауновите. Паунът изкрещя:

— Не може, не си давам перата! Днес перо, утре перо, додето ме оскубете. Какъв болярин ще бъда аз, когато ме оскубете? Втори се дигна бухалът и избухна:

— Аз ще го уплаша!

— Не можеш го уплаши, защото е голям като мене — намеси се дребното орехче.

Всички боляри се засмяха. Стърчиопашката предложи:

— Да му дадем орехчето. То и без туй е мъничко, не го бива за болярин.

Щъркелът я удари с крило.

— Да мълчиш! Аз не си давам болярите. Орехчето ми е малко, голяма работа върши. То ме пощи и кълве бълхите ми.

Най-подир се обади нетърпеливата катеричка:

— Яде ли ви се ръжена пита? Ще ли ви се копривена чорба?

— Иска ли питане!

— Тогава кажете ми колко ореха ще ми дадете, ако залъжа Шишо, додето му вземете торбата и менчето.

Щъркелът погледна към прозореца:

— Ти нямаш криле, как ще го превариш?

— Лесна работа. Колко орехи давате?

— Един чувал, ако го подмамиш — отговориха болярите и погледнаха щъркела.

Щъркелът клюмна с глава.

Подскочи хитрата катеричка от клон на клон, от дърво на дърво, превари Шиша. Скочи на едно сухо крушево клонче над пътя.

— Шишчо, какво носиш? — попита тя.

— Питка за дяда.

— Ами знаеш ли новото?

— Кое?

— Ей сега, хе на онуй дърво, дето е на синора, аз ще обеся един паяк.

Очите на Шиша светнаха.

— Че защо ще го бесиш? Какво зло ти е направил?

— Какво ли — изплел мрежа и замрежил на една мравка слънцето. Ти искаш ли да гледаш как ще го беся?

— Искам — отвърна Шишо, — ама трябва да занеса на дяда питката, че е много гладен.

— Ууу, че то е най-лесното нещо, дай я на гарваните да я занесат! Хайде де, ела да видиш какъв голям паяк, на гърба му има чер кръст.