Читать «Гледна точка» онлайн

Айзък Азимов

Гледна точка

Роджър дойде да потърси баща си — беше неделя, по принцип почивен ден. Освен това искаше да разбере дали всичко е наред.

Лесно можеше да намери баща си — работещите на Мултивак, гигантския компютър, живееха със семействата си съвсем близо до Базата. Бяха основали малко градче — градче от хора, които решаваха проблемите на света.

Жената на рецепцията познаваше Роджър.

— Ако си дошъл за баща си — каза му тя, — той е в сектор Л, но сигурно е прекалено зает, за да ти обърне внимание.

Роджър реши все пак да опита — мушна глава през една от вратите, откъдето се чуваше говор. Коридорите бяха доста по-пусти, отколкото през делничните дни, и не бе трудно да открие къде се работеше в момента.

Веднага видя баща си, а и баща му го видя. Изглеждаше угрижен и момчето тутакси осъзна, че нещо не е наред.

— А, Роджър — рече баща му, — за съжаление много съм зает.

Шефът му също бе там и каза:

— Хайде, Аткинс, почини си. Занимаваш се с това нещо вече девет часа — голяма полза няма. Заведи хлапето в стола да хапнете. После подремни малко и пак ела.

На бащата на Роджър това не му хареса много — явно не искаше да се откъсва от работата си. Държеше в ръка един уред — Роджър позна, че е анализатор на променливи сигнали, но не му беше ясно как точно се борави с него. Бръмченето и потракването на Мултивак се чуваше навсякъде.

Баща му остави сигнализатора и каза:

— Добре. Хайде, Роджър. Ще те заведа да хапнеш набързо един сандвич, а тези умници нека се мъчат да открият повредата без мене.

Изми се надве-натри и отидоха в стола. Взеха си по един голям сандвич, порция пържени картофи и сода.

— Мултивак още ли не е поправен, татко? — запита момчето.

Баща му мрачно отвърна:

— Наникъде не сме с него.

— Но той като че ли работеше. Чух го.

— Е, да, работи. Само дето не винаги дава правилните отговори.

Роджър беше на тринадесет години и от четвърти клас учеше програмиране. Понякога така го ненавиждаше, че му се приискваше да живее в първата половина на XX век — тогава децата не са се занимавали с такива неща. Но да разговаря с баща си му бе от полза.

— Как разбираш, че не дава правилните отговори, след като само той ги знае? — запита момчето.

Бащата вдигна рамене и са секунда Роджър се уплаши, че ще каже „много е сложно“ и няма да му обясни нищо — но той почти никога не правеше така.

— Синко, мозъкът на Мултивак може да е голям колкото един завод, но все пак е по-примитивен от това, което ние носим тук — отвърна бащата и се почука по челото. — Понякога Мултивак ни предлага отговор, до който не бихме се добрали и за хиляда години. Но понякога нещо щраква в умовете ни и ние си казваме: „А-а, има някаква грешка тук!“ После пак задаваме същият въпрос на робота и получаваме различен отговор. Ако Мултивак не бъркаше, би трябвало да дава винаги само един отговор на едн и същи въпрос. А когато отговорите са два, единият няма как да не е погрешен… И проблемът, сине, е в това, че не винаги можем да сме наясно с Мултивак. Как да сме сигурни, че забелязваме всички неверни отговори? Ами ако разчитаме на даден отговор и направим нещо, което след пет години се окаже катастрофално? Има някаква повреда в Мултивак, но не сме в състояние да я открием. А тя се задълбочава още повече.