Читать «Гласът на цигулката» онлайн - страница 84

— Заповядайте, влизайте! — каза много любезно Барбера, въвеждайки го в звукоизолираното студио.

Вътре имаше витрина с пет цигулки, сложна стереоуредба, метална офис етажерка с подредени в нея един върху друг компактдискове, плочи, касети, библиотека, писалище и два фотьойла. Върху бюрото лежеше още една цигулка, очевидно тази, която маестрото току-що беше използвал за концерта си.

— Днес свирих с „Гуарнери“ — каза като потвърждение маестрото, посочвайки я. — Има несравним, небесен глас.

Монталбано се самопоздрави. Въпреки че не разбираше нищо от музика, независимо от това беше доловил, че звукът на цигулката е различен от този, който беше чул на предишния концерт.

— Повярвайте ми, за всеки цигулар е истинско чудо да има на разположение подобна скъпоценност — въздъхна. — За съжаление, ще трябва да я върна.

— Не е ли ваша?

— Де да беше! Само че вече не знам на кого да я дам. Днес си бях обещал да се обадя по телефона на някой от полицейското управление и да изложа проблема си. Но понеже вие сте тук…

— На ваше разположение съм.

— Вижте, този инструмент принадлежеше на клетата госпожа Ликалци.

Комисарят усети, че нервите му се изопват като струните на цигулка и ако маестрото го докоснеше с лъка, щеше със сигурност да започне да свири.

— Преди около два месеца — започна да разказва маестро Барбера — се упражнявах на отворен прозорец. Госпожа Ликалци, която минавала случайно по улицата, ме чула. Знаете ли, че тя разбираше от музика? Прочела името ми върху домофонната уредба и поискала да ме види. Присъствала е на моя последен концерт в Милано, след който щях да се оттегля. Но никой не знаеше това.

— Защо?

Този толкова прям въпрос изненада маестрото. Поколеба се само за миг, след това махна иглата и бавно смъкна шала. Чудовище. Половината от носа му го нямаше, а горната му устна, напълно разядена, откриваше венеца му.

— Не ви ли се струва добър довод? — уви отново шала и го закачи с иглата брошка.

— Рядка форма на нелечим лупус, който протича унищожително. Как бих могъл да се представя в такъв вид пред моята публика?

Комисарят му беше благодарен за това, че веднага си сложи отново шала, защото беше непоносим за гледане, човек изпитваше страх от него и започваше да му се повдига.

— И така, това красиво и вежливо създание, говорейки за това-онова, ми каза, че е наследила цигулка от някакъв прадядо, който бил лютиер в Кремона. Добави, че като малка била чувала да се говори в семейството й, че този инструмент струвал цяло състояние, но не беше обърнала внимание на това. Във фамилиите често се разпространяват легенди я за скъпоценна картина, я за статуетка, които струват милиони. Кой знае защо, но бях обхванат от любопитство. Няколко вечери след това ми се обади по телефона, мина да ме вземе, заведе ме в малката вила, която отскоро била построена. Веднага щом видях цигулката, повярвайте ми, почувствах, че нещо избухна в мен, сякаш силно ме удари ток. Беше в доста лошо състояние, но се искаше малко, за да възвърне отличната си форма. Беше една „Андреа Гуарнери“, комисарю, твърде лесно разпознаваема заради лака й в цвят жълт амбър, който придава изключително силен блясък.