Читать «Генераторът на щастието» онлайн - страница 3

Отначало холовизионните програми запълваха сутрешното време, но постепенно стандартната им тъпотия му омръзна. Вече бе преброил катериците в местния парк и знаеше наизуст експонатите в петте градски музея. Мисълта за далечни екскурзии не му се нравеше, той беше консервативен и улегнал човек.

Един ден най-сетне в битието му настъпи някакво просветление. Съседът му Бари го напсува по някакъв повод и Фоли му обяви война, което вля свежа струя в монотонното ежедневие. С течение на времето бойните действия между двамата се задълбочаваха. След като той хвърли хвърли в съседния басейн цяла опаковка от приятния препарат „МЕКС“ и Бари впоследствие излезе ощавен след сутрешното си плуване, войната придоби подходяща внушителност. На следващата сутрин Фоли завари градинарския си робот неподвижен, а на по-следващата тревата му в двора бе повяхнала. Налагаше се да предприеме съответни бойни действия, но какви? По едно време се сети се за генераторът на случайностите, който от месеци събираше прах в едно от неизползуваните помещения. Не беше ли възможно и на Бари да му се случи някаква случайност?

Този замисъл му се стори извънредно привлекателена. Фоли домъкна уреда си, позабърса го от праха и го свърза с компютъра си, след това набра следните текстове, които директно се отнасяха до съседа му:

— Да се удави в проклетия си басейн.

— Да се задави докато яде и да пукне.

— Да си счупи крака, когато играе на голф.

— Да играе на покер и да изгуби всичко, което има.

— Да се зарази от най-гадната венерическа болест.

— Да му се подпали къщата и да изгори заедно с нея.

— Да му изсъхне оная работа и да стане евнух.

— Да му измрат приятелите.

Той се напъна да измисли още някаква гадост, но явно се бе изчерпал. Дисплеят на генераторът на случайностите угасна, после светна и върху него се появи надписа: „да се удави в проклетия си басейн“.

След няколко дни Бари се съобрази с доброто пожелание. Аутопсията на трупа му доказа, че при скачането си във водата е получил инфаркт, но тази подробност нямаше съществено значение. Уредът си бе свършил работата и по всичко изглеждаше, че представлява нещо повече от генератор на случайни събития. За съжаление Фоли нямаше и минимален спомен за начина на свързване на елементите, които бе вложил в него.

След смъртта на съседа му, животът отново придоби сив оттенък. Липсваше тръпката, светът изглеждаше прекалено скучен. Трябваше да се появи нещо ново — освежаващо тонизиращо и възбуждащо, изобщо нещо, което да предизвиква емоции и да уплътнява времето. Какво би могло да бъде? Вероятно съвършената жена, която винаги досега му бе липсвала.

Фоли отново застана пред компютъра, свърза го с уреда, който вече бе нарекъл „генератор на щастие“ и написа възможните случайни вероятности, свързани с новото начинаие:

— Да бъде стройна и красива.

— За предпочитане е да бъде руса.

— Да е гальовна.

— Да ме обича.

— Да ме дари с деца.

— Да готви по-добре от кухненския робот.

— Да бъде умна.